Сокол (дем Довища)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.
| Сокол Συκιά | |
| — село — | |
  Сокол  Сокол  Сокол | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Надм. височина | 297 m |
| Население | 111 души (2001) |
Сокол (на гръцки: Συκιά, Сикия, катаревуса: Συκέα, Сикеа, до 1927 година Σοκόλ, Сокол[1]) е село в Гърция, дем Довища, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името, което е от сокол говори за това, че селището в миналото ще да е било соколарско.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Соколи (Sokoli) е посочено като село с 45 домакинства, като жителите му са 115 мюсюлмани.[3]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Сокол брои 280 жители, от които 180 гърци и 100 турци християни.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е изцяло бежанско с 40 бежански семейства и 158 души.[5] В 1927 година селото е прекръстено на Сикия.[6]
В 1955 година е построена църквата „Въздвижение на Светия кръст“.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 196.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Τιμίου Σταυρού // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
| ||||||||||||||
