Везник
| Везник Άγιο Πνεύμα | |
.jpg) | |
  Везник  Везник  Везник | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Дарнакохория |
| Надм. височина | 334 m |
| Население | 1954 души (2001) |
| Пощенски код | 620 48 |
| Телефонен код | 2321 |
Везнѝк (на гръцки: Άγιο Πνεύμα, Агио Пневма, катаревуса: Άγιον Πνεύμα, Агион Пневма, до 1930 година Μόνοικον, Моникон,[1] до 1927 Βεζνίκον, Везникон[2]) е село в Гърция, дем Довища, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 5 километра северно от демовия център Тополян (Хрисо), източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). В северната част на селото е разположен манастирът „Свети Илия“.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е изчезналото съществително вез, бряст, запазено в другите славянски езици.[4]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]На хълма в южния край на селото са открити следи от праисторическо селище. На хълма Градище (Градискос) са открити останки от древно укрепено селище. Околността е богата на минерали и има доказателства за железни мини. Също така на няколко километра северозападно от селото е открита римска мраморна кариера от императорския период.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Везник е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Енорийската църква „Света Параскева“ е от 1805 година. Край селото в 1857 година е построен манастирът „Свети Дух“, а в 1872 година – манастирът „Свети Константин“.[6][7] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Весникон (Vesnikon) живеят 1440 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Везнико (Vezniko) е посочено като село със 177 домакинства, като жителите му са 30 мюсюлмани и 400 гърци.[9]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Везник, доста големко село със 110 къщи и 260 жители гърци. Разположено е при полите на Боздаг на И от града, на разстояние 1/2 час. Пътят от града за селото е прав, равен; а от Мъглен и Дряново удолен и каменист. Околната част на полето е твърде плодородна и между другото дава добро качество тютюн и грозде. До Везник, малко на З е и новият манастир „Св. Дух“, на прекрасно местоположение, от дето се виждат всичките села по Сярското поле. Има гръцка църква и гръцко училище „Св. Констандин“.[10] | “ |
Във втората половина на XIX век в района на Везник действат Филип войвода заедно с Делиолан Костадин и Милю войвода като избиват турци по Боздаг и Кърлуковското поле.[11]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1245 жители, от които 125 турци и 1120 гърци.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Везник (Veznik) се състои от 1380 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Моникон, но промяната влиза официално в регистрите в 1927 година. В 1930 година селото е прекръстено на Агион Пневма, в превод Свети Дух.[14]
В 1929 година е изградена старостилната църква „Свети Георги“.[7] В 1964 година е построен манастирът „Въздвижение на Светия кръст“,[15] а в 1990 година - манастирът „Свети Илия“.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Какавудия[16] | Κακαβούδια | Салиагия | Σαλιάγκια[17] | местност на ЮЗ от Везник и на И от Субашкьой[16] |
| Грилас[16] или Грилияс | Γκρίλιας | Символи | Συμβολή[17] | местност на З от Везник и на СИ от Субашкьой[16] |
| Кракори[16] | Κράκορι | Фонаклас | Φωνακλάς[17] | местност в Сминица на СИ от Везник[16] |
| Драница[16] | Ντρανίτσα | Кранорема | Κρανορεμα[17] | река на З от Везник[16] |
| Мамей | Μαμέϊ | Мана | Μάνα[17] | |
| Гозани[16] | Γκοζάνης | Дросерон Рема | Δροσερόν Ρέμα[17] | река в Сминица на СИ от Везник, десен приток на Драница[16] |
| Гозани[16] | Γκοζάνης | Дросерон | Δροσερόν[17] | местност в Сминица на ССИ от Везник[16] |
| Дол Карпа[16] | Ντόλη Κάρπα | Мандили | Μαντήλι[17] | връх в Сминица на ССИ от Везник (1203 m)[16] |
| Нани[16] | Νάνι | Кимисмени | Κοιμισμένη[17] | връх в Сминица на ССИ от Везник[16] |
| Блисна[16] | Μπλισνά | Кондино Рема | Κοντινό Ρέμα[17] | река в Сминица на СИ от Везник, десен приток на Драница[16] |
| Дреновска река или Куру[18] | Τρανό Κουρί | Ксеро Рема | Ξερό Ρέμα[17] | река в Сминица на СИ от Везник и на И от Дряново, десен приток на Драница[18] |
През 1974 година в селото е заснет филмът „По незначителна причина“ («Δι’ ασήμαντον αφορμήν») на режисьора Тасос Псарас.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Везник
Гликерия (р.1953), гръцка певица
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Ιερά Μονή του Προφήτη Ηλία // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
- ↑ Dimitrios C. Samsaris. A history of Serres (in the Ancient and Roman times) Архив на оригинала от 2018-06-24 в Wayback Machine., Thessaloniki 1999, p. 161 – 162 (Website of Municipality of Serres)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ а б Μνημεία της Κοινότητας Αγίου Πνεύματος // Δαρνακοχώρια. Архивиран от оригинала на 2014-01-28. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838.
- ↑ Из спомените на Спас Прокопов // Литературен алманах „Струма“. София, „Народна младеж“, 1984. с. 169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Διακοπές // In.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-02. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| ||||||||||||||
