Сал ага
| Сал ага Μονόβρυση | |
  Сал ага  Сал ага  Сал ага | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 14 m |
| Население | 604 души (2001) |
| Пощенски код | 621 00 |
Сал ага или Сали ага (на гръцки: Μονόβρυση, Моновриси, до 1926 година Σαλ Αγά, Сал ага или Σαλή Αγά, Сали ага[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Довища.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 6 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Сярското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век Сал ага е село в Сярската каза на Османската империя.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Али бей (Ali-bey) е посочено като селище в Сярска каза с 53 домакинства, като жителите му са 68 мюсюлмани и 70 цигани и черкези.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Али бей кьой, на ЮИ от града, чифлик на Ая бей и Сулейман бей. Над селото има 7 воденици на последния бей. Твърде плодородна почва, но занемарена. 25 къщи; 20 български и 5 цигански.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Али бей кьой брои 60 българи християни и 50 цигани.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Али бей кьой (Ali Bey Keuy) се състои от 40 българи гъркомани, 12 власи и 252 цигани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Сал ага попада в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 63 бежански семейства и 240 души.[6] В 1985 година е изградена църквата „Успение Богородично“.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Алтриш[8] или Алтмиш | Άλτμίς | Каналия | Κανάλια[9] | местност на ЮЮЗ от Сал ага и на ЮИ от Нихор[8] |
| Чифлик[8] | Τσιφλίκι | Ктима | Κτήμα[9] | местност на СЗ от Сал ага[8] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124-125.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
| ||||||||||||||
