Сармусакли
| Сармусакли Πεντάπολη | |
  Сармусакли  Сармусакли  Сармусакли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Дарнакохория |
| Надм. височина | 109 m |
| Население | 1715 души (2001) |
| Пощенски код | 620 48 |
| Телефонен код | 2321 |
Сармусакли (на гръцки: Πεντάπολη, Пендаполи, катаревуса: Πεντάπολις, Пендаполис, до 1928 година Σαρμουσακλή, Сармусакли[1]) е село в Гърция, дем Довища, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 15 километра югоизточно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от турското sarmusaklı от sarmusak, чесън. Селото в миналото е един от най-големите доставчици на зеленчуци в Сяр.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Сармусакли е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сармусакли (Sarmoussakly) живеят 1824 гърци.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сармусакли (Sarmoussakli) е посочено като село със 179 домакинства, като жителите му са 85 мюсюлмани и 400 гърци.[4]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Сармусакли, село 3 часа на Ю от града, на пътя за Зиляхово и Драма; зарад това има ханища и няколко дюкяна. Прочут е тютюнът, който се ражда тук; може да се сравни с най-доброто качество Енидже-духани. Гръцка църква и училище. 125 къщи; 550 жители, всички дърнаци.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сармусакли брои 1120 жители гърци.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Сармусакли (Sarmoussakli) се състои от 1120 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[7]
В 1909 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война.
По време на българското управление в годините на Първата световна война според серския околийски началник през януари 1918 година селото има 300 къщи с 1500 жители.[9]
В 1927 година селото е прекръстено на Пендаполис.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Клисурица[10] | Γλυσούρτσα | Глистра | Γλίστρα[11] | местност на ЮЮИ от Сармусакли[10] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сармусакли
Атанасиос Арамбадзис, гръцки адвокат и бизнесмен- Василис Дзанакарис (р. 1944), гръцки писател
- Починали в Сармусакли
Павел Димитров Астарджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
- Свързани със Сармусакли
- Фотини Арамбадзи (р. 1974), гръцка политичка от Нова демокрация
- Вася Дзанакари (р. 1980), гръцка писателка
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Сармусакли в портал за дарнашките села Архив на оригинала от 2010-05-27 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 187.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 януари 2018.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 97.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 72, 73; а.е. 553, л. 60
| ||||||||||||||
