Кешишлък (дем Довища)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кешишлък.
| Кешишлък Νέος Σκοπός | |
| — село — | |
 Панорама на Кешишлък | |
  Кешишлък  Кешишлък  Кешишлък | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 2 m |
| Население | 2529 души (2001) |
| Кешишлък в Общомедия | |
Кешишлък или Тумба, Тумбища, Тумбица (на гръцки: Νέος Σκοπός, Неос Скопос) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Довища.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 10 километра югоизточно от град Сяр (Серес) на железопътната линия Сяр - Драма.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е турското keşişlik, място, където живеят калугери, производно от keşiş.[1]
Античност
[редактиране | редактиране на кода]На километър източно от Кешишлък са останките от античния град Берге.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век, Кешишлък е български чифлик в Сярската каза на Османската империя.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Тумбица (Toumbitza) е посочено като село с 15 домакинства, като жителите му са 52 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Кешишлък (Тумбица), чифлик от манастира „Св. Иван“, е на ЮИ от Сяр, на разстояние нещо 2 1/2 часа. Земята изобилува с всичко. Постоянните жители са твърде малко; лете дохождат мнозина от околните села и седят докато приберат берекета.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кешишлък брои 200 жители, всички българи християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Тумба Кешишлък (Toumba Kechichlik) се състои от 365 гърци.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кешишлък са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Кешишлък попада в Гърция. През 1922 година при обмена на население между Гърция и Турция след Гръцко-турската война в Кешишлък са заселени бежанци от лозенградското българо-гръцко село Скопе (Юскюб), няколко семейства гърци бежанци от Бурса и няколко семейства каракачани. Според преброяването от 1928 година Кешишлък (Κεσισλίκ) е бежанско село с 408 бежански семейства с 1621 души.[8] Селото получава името Неос Скопос (Ново Скопос) по гръцкото име на Скопе - Скопос.[9]
В 1930 година е построена църквата „Свети Димитър“.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караагач[11] | Καραγάτς | Птелеа | Πτελέα[12] | местност на З от Кешишлък;[11] от турското karaağaç, „бряст“[13] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кешишлък
Иван Лазаров, деец на ВМОРО македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО,[14] жив към 1918 г.[15]- Марко Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 7 кумановска дружина[16]
- Христо Митов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 138.
- ↑ [1] Архив на оригинала от 2017-04-24 в Wayback Machine. Δ. Κ. Σαμσάρης, Ιστορική γεωγραφία της Ανατολικής Μακεδονίας κατά την αρχαιότητα, Θεσσαλονίκη 1976 (Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών), σ. 114-117. ISBN 960-7265-16-5.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски) Вероятно данните се отнасят за село Тумба.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Сайт на бившия дем Струма, архив на оригинала от 16 април 2009, https://web.archive.org/web/20090416145537/http://www.strymonas.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=102&Itemid=133, посетен на 30 март 2009
- ↑ Ιερός Ναός Ἁγίου Δημητρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 674.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 451.
| ||||||||||||||
