Довища
| Довища Εμμανουήλ Παππάς | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Христофор“, построена в 1912 г. | |
  Довища  Довища  Довища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Дарнакохория |
| Надм. височина | 233 m |
| Население | 475 души (2021 г.) |
| Довища в Общомедия | |
Довѝща (на гръцки: Εμμανουήλ Παππάς, Емануил Папас, до 1933 година Παππάς, Папас,[1] до 1927 година Δοβίστα, Довиста[2]) е село в Гърция, център на дем Довища, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 17 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле в южното подножие на планината Сминица (Меникио).
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е патронимично, вероятно от начално *Духовища, от прилагателното Духов от личното име Духо, възможно и от Дуко.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Довища е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Добица (Dobitza) живеят 2320 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дувища (Douvischta) е посочено като село с 212 домакинства, като жителите му са 600 гърци.[5]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Довища, голямо село на И от Сяр при полите на Боздаг. Пътят 3 часа е добър и прав. Жителите на това село са доста разбудени; нямайки достатъчно земя за обработване, отиват по другите села на работа. В Довище се обработват жита, грозде, памук и тютюн. Има гръцка църква и гръцко училище. 230 къщи с 1100 жители дърнаци.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1500 жители гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Довища (Dovichta) се състои от 1400 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[8]
Селото заедно с околните дарнашки села Субашкьой и Везник е основна база на гръцките андартски чети на Андреас Макулис и Стратис Адрамитиотис. В селото има голям гръцки революционен комитет, който поддържа складове за оръжие, а жителите му пренасят оръжието през Орфанския залив.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Българската армия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
През 1927 година селото е прекръстено на Папас, а в 1933 година на Емануил Папас.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Драница[11] | Ντρανίτσα | Краниес Рема | Κρανιές Ρέμα[12] | река на С и З от Довища[11] |
| Драница | Ντρανίτσα | Кранотопос | Κρανότοπος[12] | |
| Дерви Чешме[11] | Ντερβί Τσεσμέ | Платикорфо | Πλατύκορφο[12] | връх в Сминица на СИ от Довища (1146 m)[11] |
| Идили[11] | Ίντιλι | Диаватон | Διαβατόν[12] | връх в Сминица на СИ от Довища[11] |
| Кара Баир[11] | Καρά Μπαΐρ | Маврокорфи | Μαυροκορφή[12] | връх в Сминица на СИ от Довища (1127, 2 m)[11] |
| Копаница[11] | Κοπάνιτσα | Поликорфон | Πολύκορφον[12] | връх в Сминица на СИ от Довища (1256 m)[11] |
| Баджо[11] | Μπάτζος | Каминада | Καμινάδα[12] | връх в Сминица на СИ от Довища (1149 m)[11] |
| Демир Капия[11] | Ντεμίρ Καπού | Сидерорема | Σιδερόρεμα[12] | река в Сминица на СИ от Довища[11] |
| Чурчула[11] | Τσουρτσουλα | Врисаки | Βρυσάκι[12] | извор в Сминица на СИ от Довища[11] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Довища
Андонис Малярис (р. 1941), гръцки писател- Атанасиос Папафотиу (1870 – 1948), гръцки просветен деец
- Емануил Папас (1772 – 1821), виден гръцки революционер
- Парисис Панос (1887 – 1917), гръцки лекар и революционер
- Хрисанти Хадзиелевтериу (1874 – 1937), гръцка учителка и революционерка
- Починали в Довища
- Андреас Макулис (? – 1907), гръцки андартски капитан
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 123.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838 - 839.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 144. Посетен на 17 октомври 2013 г.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
| ||||||||||||||
