Вернар
| Вернар Παραλίμνιο | |
| — село — | |
  Вернар  Вернар  Вернар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 2 m |
| Население | 713 души (2001) |
Вернар (на гръцки: Παραλίμνιο, Паралимнио, катаревуса: Παραλίμνιον, Паралимнион, до 1927 година Βερνάρ, Вернар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Довища.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 18 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Сярското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век, Вернар е село в Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вирнари (Virnari) е посочено като селище в Сярска каза с 9 домакинства, като жителите му са 25 цигани.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:
| „ | Вернар, село, разположено почти до самото езеро Тахинос, а 1/4 час разстояние. Намира се на 1 час път на ЮИ от Тумба. Това село е чифлик; ако и да има много земя и плодородна, тя повечето остая необработена поради нехайството на стопанина, та жителите са принудени да се отдават на риболовство. Пътят е добър, но става тиняст зиме. 35 къщи, 170 дши. Едни от жителите са българе, други дърнаци. Точно не ми бе възможно да ги определя.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 200 жители, от които 20 българи християни и 180 цигани.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Вернар (Vernar) се състои от 120 жители българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Вернар попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Паралимнион, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 80 бежански семейства с 281 души.[6]
След Втората световна война е построена църквата „Рождество Богородично“.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Картал тепе[8] | Καρτάλ Τεπέ | Геракия | Γεράκια[9] | възвишение на С от Вернар (41,8 m)[8] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вернар
Стефанос Анастасиу (1874 – ?), гръцки революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 839.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ἱερός Ναός τοῦ Παραλιμνίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 17 октомври 2019 г.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
| ||||||||||||||
