Сандански манастир
| Сандански манастир | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Сандански |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Изграждане | 1928 г. |
| Статут | действащ |
Санданският манастир „Св. св. Козма и Дамян“ е български манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен в Смилово, на 2 km североизточно от Сандански (Свети Врач), на десния бряг на Бистрица, сред стари кестенови дървета.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според археологически проучвания в района, на мястото е имало раннохристиянски манастир от IV – VI век – около църквата има очертания на стари зидове и са открити късноантични архитектурни елементи, както и глинени тръби са водопровод.[1] По това време градът, който заради минералните си извори в езическо време е център на култа към Асклепий, е епископско седалище.[2] Съществуват непотвърдени сведения, че в манастира са се съхранявали мощите на светите Козма и Дамян, отнесени при кръстоносните походи първо в Белград, а след това във Венеция.[3] В сборника на Яков Крайков „Различни потреби“, отпечатан в 1572 година, в частта „Сказание и повест“ се дава кратка характеристика на различни светци и от кои места техните мощи са пренесени във Венеция. Козма и Дамян са обозначени като двама братя лекари от село близо до Мелник: „Сти В брата врачеве Козма и Дамїань ѡт некоїеме селѣ близь Мелника ѡ ѡбоихь глави и вьсе кости имать“.[4] Манастирът вероятно е разрушен в XIV век при османското нашествие.[3]
Католиконът на манастира се изгражда в 1928 при архиерейския наместник Теофан Христов Кацаров от Стояково.[1] В 1950 година храмът е измазан и е поставен таван.[5] През 1998 г. с дарения на Никола Дамянов е издигната оградата. Впоследствие са изградени и манастирските порти и са възстановени параклисите „Свети Димитър“ и „Света Петка“. В манастира има смятано за лековито аязмо Мирото.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Сандански манастир „Св. св. Козма и Дамян“ // Свети места. Посетен на 30 ноември 2016.
- ↑ а б Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 201.
- ↑ а б Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 202.
- ↑ Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 203.
- ↑ Православната църква почита Св. безсребреници Козма и Дамян // blagoevgrad.eu. Посетен на 30 ноември 2016.
