Направо към съдържанието

Левкийска епархия

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Левкийска епархия (Римокатолическа църква).
Левкийска епархия
Беловската базилика „Свети Спас“
Местно имеΙερά Επισκοπή Λεύκης
ЦъркваВселенска патриаршия, Българска патриаршия
ЦентърЛевки
Катедрална църкваБеловска базилика
ПредстоятелЕвмений (Вселенска патриаршия)
Санепископ

Левкийската епархия (на гръцки: Ιερά Επισκοπή Λεύκης) е титулярна епархия на Вселенската и на Българската патриаршия.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През X век Левкийската е най-западната от десетте епископии на Пловдивската митрополия. Център на епископията е град Левки (Λεύκη, Левки, в превод бял), идентифициран с Белово, като Беловската базилика се смята, че е била катедрален храм на епархията.[1][2][3] В епархийските списъци е споменат левкийски епископ (на гръцки: ό Λεύκης), чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия.[4]

Епархията не трябва да се бърка с автокефалната епископия, пряко подчиненана Константинополската патриаршия. Тя е засвидетелствана в епархийските списъци като Левка (на гръцки: ή Λευκά).[5] Идентифицира се с руините около село Левка, община Свиленград, според Карел Шкорпил,[6] а е възможна идентификация и с главния град на остров Левкада.

Първият известен епископ е Симеон Левкийски, който участвал в Константинополския църковен събор (879 г.), на който е реабилитиран патриарх Фотий при второто му патриаршестване.

По-късно левкийски е титла, носена от единия викарен епископ на пловдивския митрополит – за такива през първата половина ХІХ веки пишат Стефан Захариев, иконом поп Константин и Георги Цукала. Левкийският епископ Иларион, който служи при митрополитите Никифор, Хрисант и Паисий, е българин гъркоманин. Титулували го още Тополовски, защото тогава се предполагало, че древният Левки е бил при асеновградското село Тополово.[3] Възрожденският просветител Стефан Захариев от Пазарджик е първият, който в по-ново време свръзва викарната епископия на Пловдивската митрополия с руините при Голямо Белово.[7]

Левкийски е титулярна епископия на Българската екзархия от 1873 година.

Епископи на Вселенската патриаршия
Име Име Управление Забележка
Симеон Συμεών в 879 г. участник на Константинополския събор
Титулярни епископи на Вселенската патриаршия
Име Име Управление Забележка
Калиник Καλλίνικος август 1794 - май 1815 †[8] викарий на Пловдивската митрополия
Серафим Σεραφείμ юни 1815 - 1834 †[9] викарий на Пловдивската митрополия
Акакий Ακάκιος юни 1838 - около 1847 †[10] викарий на Пловдивската митрополия
Иларион Ιλαρίων декември 1851 – март 1867[11] викарий на Пловдивската митрополия, в ксантийски м.
Аверкий Αβέρκιος 26 октомври 1874 – януари 1881 в галиполски и мадитоски е.
Леонтий Λεόντιος 16 март 1886 – 15 фавруари 1894 в колонийски м.
Поликарп Πολύκαρπος 6 юни 1894 – 22 октомври 1900 в еласонски м.
Герман Γερμανός 2 март 1903 – 31 юли 1908 викарий на Халкидонската митрополия, в струмишки м.
Константин Κωνσταντίνος 4 март 1914 – 13 октомври 1922 викарий на Халкидонската митрополия, в елевтеруполски м.
Панкратий Παγκράτιος 6 ноември 1926 – 5 октомври 1943 в ганоски и хорски м.
Марк Μάρκος 10 септември 1950 – 11 март 1982 епископ на албанците в САЩ[12]
Евмений Ευμένιος 15 януари 1994 – викарий на Германската епархия.[13]
Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия
Име Управление Забележка
Гервасий 1873 – 1897 викарий на Пловдивската митрополия, в сливенски м.
Варлаам 5 юли 1909 – 30 май 1937 † викарий на Софийската митрополия, игумен на Рилския манастир
Климент 30 януари 1939 – 8 декември 1940 ректор на Черепишката семинария, в старозагорски м.
Партений 8 април 1945 г. – 2 март 1982 викарий на Софийската митрополия, викарий на Американската и австралийска митрополия
Неофит 8 декември 1985 – 3 април 1994 викарий на Софийската митрополия, ректор на Духовната академия, главен секретар на Светия синод, в доростолски и червенски м.
Павел 1 октомври 1998 – 19 януари 2024 епископ на разположение на Светия синод

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Епархия // Пловдивска митрополия. Посетен на 11 февруари 2018.
  2. ↑ Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1973. с. 228.
  3. ↑ а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
  4. ↑ Parthey, Gustav. Notitia 3, Notitia 10 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 122, 218. (на латински)
  5. ↑ Parthey, Gustav. Notitiae 2, 10, 11, Nil. // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 99, 201, 234, 304. (на латински)
  6. ↑ Шкорпил, Херман и Карел. „Тракия. Сакар планина и околността ѝ“ – из: „Паметници из Българско“, т. I, ч. 1, София, 1888, с. 59.
  7. ↑ Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
  8. ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Καλλίνικος. (;-1815) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2023 г. (на гръцки)
  9. ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Σεραφείμ. (;-1834) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2023 г. (на гръцки)
  10. ↑ Ο Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Ακάκιος. (;-1847;) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2023 г. (на гръцки)
  11. ↑ Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833 – 1906), Δ´ // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος – Μάρτιος 1961. σ. 86. (на гръцки)
  12. ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Μάρκος. (1919 – 1982) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 февруари 2018. (на гръцки)
  13. ↑ Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κύριος Ευμένιος. 15-01-1994 // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 февруари 2018. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Левкийска_епархия&oldid=12109165“.