Направо към съдържанието

Пазарджик (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пазарджишка област)
Област Пазарджик
Pazardzhik
Области в България
Област Пазарджик на картата на БългарияОбласт Пазарджик на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮжен централен район за планиране
Областен центърПазарджик
Площ4459 km²
Население226 209 души (31 декември 2022 г.)
Общини12
БВП (2021)2 905 000 000 лв.[1]
МПС кодРА
Официален сайтwww.pz.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Пазарджик в Общомедия

Област Пазарджик (също и Пазарджишка област) е една от 28-те области на България. Tя има население 229 814 души по данни от преоброяване 2021 и е седмата по големина в страната.[2] Пощенските кодове на населените места в област Пазарджик са от 4400 (за град Пазарджик) до 4699. МПС-кодът ѝ е РА.

История

[редактиране | редактиране на кода]

От 1949 г. община Сърница се прехвърля от Девинска към Пазарджишка околия.[3]

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Пазарджик (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(12 на брой)		 Населени места
(117 на брой – 13 града и 104 села)		 Брой и вид
Градове Села Общо
Батак Батак, Нова махала, Фотиново 1 2 3
Белово Аканджиево, Белово, Габровица, Голямо Белово, Дъбравите, Мененкьово, Момина клисура, Сестримо 1 7 8
Брацигово Брацигово, Бяга, Жребичко, Исперихово, Козарско, Равногор, Розово 1 6 7
Велинград Абланица, Алендарова, Биркова, Бозьова, Бутрева, Велинград, Всемирци, Враненци, Грашево, Горна Биркова, Горна Дъбева, Драгиново, Долна Дъбева, Кандови, Кръстава, Пашови, Рохлева, Света Петка, Цветино, Чолакова, Юндола 1 20 21
Лесичово Боримечково, Динката, Калугерово, Лесичово, Памидово, Церово, Щърково – 7 7
Пазарджик Алеко Константиново, Априлци, Братаница, Величково, Гелеменово, Главиница, Говедаре, Дебръщица, Добровница, Драгор, Звъничево, Ивайло, Крали Марко, Ляхово, Мало Конаре, Мирянци, Мокрище, Овчеполци, Огняново, Пазарджик, Паталеница, Пищигово, Росен, Сарая, Сбор, Синитово, Тополи дол, Хаджиево, Цар Асен, Црънча, Черногорово, Юнаците 1 31 32
Панагюрище Баня, Бъта, Елшица, Левски, Оборище, Панагюрище, Поибрене, Попинци, Панагюрски колонии, Сребриново 1 9 10
Пещера Капитан Димитриево, Пещера, Радилово 1 2 3
Ракитово Дорково, Костандово, Ракитово 2 1 3
Септември Бошуля, Варвара, Ветрен, Ветрен дол, Виноградец, Горно Вършило, Долно Вършило, Злокучене, Карабунар, Ковачево, Лозен, Семчиново, Септември, Симеоновец, Славовица 2 13 15
Стрелча Блатница, Дюлево, Свобода, Смилец, Стрелча 1 4 5
Сърница Медени поляни, Побит камък, Сърница 1 2 3

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Пазарджик, според преброяванията през годините:[4][2]

Общини Площ
(в км2)		 1934
(31.12.1934)		 1946
(31.12.1946)		 1956
(1.12.1956)		 1965
(1.12.1965)		 1975
(2.12.1975)		 1985
(4.12.1985)		 1992
(4.12.1992)		 2001
(1.3.2001)		 2011
(1.2.2011)		 2021
(7.9.2021)
Общо 4479,907 211 451 244 385 277 198 296 641 314 006 326 188 326 123 310 723 275 548 229 814
Батак 677,310 8159 8779 13758 10542 9445 8585 7639 7189 6144 4869
Белово 346,356 12416 13405 14184 15021 14724 14191 12428 11069 8891 7324
Брацигово 229,425 13041 14790 15643 15441 14618 13411 12514 11596 9648 7355
Велинград 604,471 16938 20299 27534 30640 35380 37564 38281 37728 35757 32951
Лесичово 209,430 12766 13576 12239 10701 9444 8030 7289 6633 5408 4695
Пазарджик 636,722 65067 78671 88904 106559 118160 128974 133685 127900 114817 91368
Панагюрище 598,913 24781 27350 28503 31791 33146 33825 32599 29818 25263 22084
Пещера 158,418 10970 12955 18314 17940 20558 22029 22233 22037 18899 14742
Ракитово 246,438 8865 9861 12095 12825 13925 15031 15764 15868 15064 13490
Септември 349,372 27886 31818 33356 32725 33092 33107 32263 29872 25794 21795
Стрелча 224,460 9589 10563 9657 8240 7527 6902 6650 6019 4913 4409
Сърница 198,592 981 2318 3011 4216 3987 4539 4778 4994 4950 4732

Прираст на населението

[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст

[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):[5][6][7][8][9][10]

Численост
на
живородените		 Численост
на
починалите		 Естествен
прираст		 Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)		 Коефициент
на
смъртност
(в ‰)		 Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
2000 3061 4108 -1047 9.7 13.1 -3.4
2001 2819 3964 -1145 9.1 12.8 -3.7
2002 2850 3914 -1064 9.3 12.8 -3.5
2003 2667 4020 -1353 8.8 13.2 -4.4
2004 2881 4019 -1138 9.6 13.3 -3.7
2005 2916 4013 -1097 9.8 13.4 -3.6
2006 2937 4055 -1118 9.9 13.7 -3.8
2007 2915 4081 -1166 9.9 13.8 -3.9
2008 3006 4007 -1001 10.2 13.7 -3.4
2009 3129 3849 -720 10.7 13.2 -2.5
2010 2913 3891 -978 10.1 13.5 -3.4
2011 2749 4018 -1269 10.0 14.6 -4.6
2012 2663 3899 -1236 9.8 14.3 -4.5
2013 2617 3771 -1154 9.7 13.9 -4.2
2014 2592 4011 -1419 9.7 15.0 -5.3
2015 2467 4082 -1615 9.3 15.4 -6.1
2016 2403 3932 -1529 9.2 15.0 -5.8
2017 2347 4151 -1804 9.0 16.0 -7.0
2018 2414 3854 -1440 9.4 15.0 -5.6
2019 2310 4016 -1706 9.1 15.8 -6.7
2020 2123 4807 -2684 8.4 19.1 -10.7
2021 2057 5557 -3500 8.3 22.3 -14.0
2022 2004 4380 -2376 8.8 19.3 -10.5
2023 2143 3782 -1639 9.5 16.8 -7.3

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[11][12]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 310 723 275 548 100.00 100.00
Българи 261 260 206 110 84.08 74.80
Турци 20 448 14 062 6.58 5.10
Цигани 23 970 20 350 7.71 7.38
Други Руснаци 588 2123 0.18 0.77
Арменци 175 0.05
Власи 109 0.03
Македонци 52 0.01
Гърци 74 0.02
Украинци 61 0.01
Евреи 8 под 0.01
Румънци 34 0.01
Други 360 0.11
Не се самоопределят 2978 3357 0.95 1.21
Неотговорили 606 29 546 0.19 10.72

Общини

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

Общини Численост Общини Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 275 548 206 110 14 062 20 350 2123 3357 29 546 100.00 74.80 5.10 7.38 0.77 1.21 10.72
Батак 6144 3285 2356 211 9 13 270 Батак 53.46 38.34 3.43 0.14 0.21 4.39
Белово 8891 8273 5 375 33 12 193 Белово 93.04 0.05 4.21 0.37 0.13 2.17
Брацигово 9648 7652 650 395 29 42 880 Брацигово 79.31 6.73 4.09 0.30 0.43 9.12
Велинград 40 707 26 055 1540 2141 1279 1629 8063 Велинград 64.00 3.78 5.25 3.14 4.00 19.80
Лесичово 5408 4085 130 809 16 30 338 Лесичово 75.53 2.40 14.95 0.29 0.55 6.25
Пазарджик 114 817 89 787 5686 10 132 423 847 7942 Пазарджик 78.20 4.95 8.82 0.36 0.73 6.91
Панагюрище 25 263 23 027 11 232 21 294 1678 Панагюрище 91.14 0.04 0.91 0.08 1.16 6.64
Пещера 18 899 12 340 2797 749 205 225 2583 Пещера 65.29 14.79 3.96 1.08 1.19 13.66
Ракитово 15 064 8234 40 2373 54 171 4192 Ракитово 54.66 0.26 15.75 0.35 1.13 27.82
Септември 25 794 19 734 841 2646 43 84 2446 Септември 76.50 3.26 10.25 0.16 0.32 9.48
Стрелча 4913 3638 6 287 11 10 961 Стрелча 74.04 0.12 5.84 0.22 0.20 19.56

Езици

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[13]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 310 723 100.00
Български 260 817 83.93
Турски 21 902 7.04
Цигански 24 204 7.78
Други 1478 0.47
Не се самоопределят 1716 0.55
Непоказано 606 0.19

Вероизповедания

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[14][15]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 310 723 275 548 100.00 100.00
Православие 250 556 161 157 80.63 58.48
Католицизъм 260 828 0.08 0.30
Протестантство 2913 3183 0.93 1.15
Ислям 46 338 24 353 14.91 8.83
Друго 536 242 0.17 0.08
Нямат – 7443 – 2.70
Не се самоопределят 9514 14 214 3.06 5.15
Непоказано 606 64 128 0.19 23.27

Общини

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г., по общини:[15]

Общини Численост Общини Дял (в %)
Общо Православие Католицизъм Протестантство Ислям Друго Нямат Не се
самоопределят		 Непоказано Православие Католицизъм Протестантство Ислям Друго Нямат Не се
самоопределят		 Непоказано
Общо 275 548 161 157 828 3183 24 353 242 7443 14 214 64 128 100.00 58.48 0.30 1.15 8.83 0.08 2.70 5.15 23.27
Батак 6144 2940 8 3 2356 3 15 79 740 Батак 47.85 0.13 0.04 38.34 0.04 0.24 1.28 12.04
Белово 8891 7204 35 51 4 3 79 444 1071 Белово 81.02 0.39 0.57 0.04 0.03 0.88 4.99 12.04
Брацигово 9648 6360 25 219 349 5 147 280 2263 Брацигово 65.92 0.25 2.26 3.61 0.05 1.52 2.90 23.45
Велинград 40 707 13 142 83 244 13 050 32 874 2359 10 923 Велинград 32.28 0.20 0.59 32.05 0.07 2.14 5.79 26.83
Лесичово 5408 3458 71 363 178 204 1104 Лесичово 63.94 1.31 6.71 3.29 3.77 20.41
Пазарджик 114 817 76 356 353 1559 3835 132 3503 5887 23 192 Пазарджик 66.50 0.30 1.35 3.34 0.11 3.05 5.12 20.19
Панагюрище 25 263 18 018 44 217 13 9 676 1293 4993 Панагюрище 71.32 0.17 0.85 0.05 0.03 2.67 5.11 19.76
Пещера 18 899 10 096 55 320 2281 32 234 1294 4587 Пещера 53.42 0.29 1.69 12.06 0.16 1.23 6.84 24.27
Ракитово 15 064 3858 47 174 1101 4 377 1040 8463 Ракитово 25.61 0.31 1.15 7.30 0.02 2.50 6.90 56.18
Септември 25 794 16 911 138 245 997 19 1291 1173 5020 Септември 65.56 0.53 0.94 3.86 0.07 5.00 4.54 19.46
Стрелча 4913 2814 80 4 69 161 1772 Стрелча 57.27 1.62 0.08 1.40 3.27 36.06

Политика

[редактиране | редактиране на кода]

Областни управители

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Областни управители по период от време на заеманата длъжност:[16][17]

Име Период Назначен от Дата на раждане Място на раждане Дата на смърт Място на смърт
Калин Динчев февруари 2017 г. – май 2017 г. Правителство на Огнян Герджиков 2006г. Брацигово
Стефан Неделчев Мирев май 2017 г. – настояще Правителство на Бойко Борисов 3 6 септември 1985 г. Панагюрище

Местни избори

[редактиране | редактиране на кода]

Политическа кандидатура на кметовете на общини в област Пазарджик, спечелили на местните избори през годините (политически партии, коалиции или инициативни комитети):[18][19][20][21]

Общини 1991 1995 1999 2003 2007 2011 2015
Батак БСП БСП БСП БСП
Белово БЗНС – Народен съюз Коалиция за възраждане на Беловската община
(НДСВ, ССД, Българска социалдемокрация)		 ГЕРБ Коалиция
„Народен съюз“
Брацигово ССД ИК „Васил Гюлеметов“ ГЕРБ ГЕРБ
Велинград Зелена партия ИК „Иван Лебанов“ БСП ГЕРБ
Лесичово БСП Коалиция „ГЕРБ – СДС“ (ГЕРБ, СДС) БСП ГЕРБ
Пазарджик Коалиция за България 2003 ИК „Тодор Попов“ ИК „Тодор Попов“ ИК „Тодор Попов“
Панагюрище Коалиция за България Коалиция за България (ОБТ, БСП) ГЕРБ ГЕРБ
Пещера БЗНС – Народен съюз ГЕРБ ГЕРБ ГЕРБ
Ракитово ИК „Костадин Зяпков“ ИК „Ангел Говедарски“ БСП Екогласност
Септември ИК „Томи Стойчев“ ИК „Томи Стойчев“ БСП ГЕРБ
Стрелча ИК „Димчо Караиванов“ Граждански съюз за Нова България БСП АБВ
Сърница – ДПС
11: 11: 11: 11:
ИК – 3;
Коалиции – 2;
БЗНС – Народен съюз – 2;
БСП – 2;
Зелена партия – 1;
ССД – 1		 11:
ИК – 5;
Коалиции – 3;
БСП – 1;
ГЕРБ – 1;
Граждански съюз за Нова България – 1		 11:
БСП – 6;
ГЕРБ – 4;
ИК – 1		 12:
ГЕРБ – 6;
АБВ – 1;
БСП – 1;
ДПС – 1;
Екогласност – 1;
Коалиция
„Народен съюз“ – 1;
ИК – 1

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

В областта се намират трите най-големи и 7 от 15-те най-големи водноелектрически централи в България, част от Каскада „Белмекен-Сестримо-Чаира“ и Баташкия водносилов път.

Топ 10 компании по оборот през 2015 г.

[редактиране | редактиране на кода]
Компания Оборот (млн. лв.) Печалба (млн. лв.)
1. Асарел-медет АД 407,8 76,5
2. Биовет АД 303,6 10,7
3. Ди Ес Смит България АД 119,9 11,0
4. Булфарма ООД 106,9 19,8
5. Коловаг АД 85,9 2,3
6. Марица Олио АД 69,0 0,6
7. Агроцар ЕООД 42,0 0,3
8. ИМС-Форинвест ООД 36,2 0,9
9. Елхим-Искра АД 33,0 1,1
10. Завод за хартия – Белово АД 29,6 -0,8

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.nsi.bg
  2. ↑ а б НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ Указ № 34 от 13 януари 1949 г. Обн. ДВ. бр. 14 от 20 януари 1949 г.
  4. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 19 февруари 2021 
  5. ↑ „64% от децата в пазарджишко извънбрачни“ // marica.bg, 16 април 2010. Посетен на 12 октомври 2017.
  6. ↑ „По-ниски раждаемост и смъртност в област Пазарджик през 2012 г.“ // pa-media.net, 25 юни 2013. Посетен на 12 октомври 2017.
  7. ↑ „14,3% е коефициентът на смъртност за областта“ // marica.bg, 3 юли 2013. Посетен на 11 октомври 2017.
  8. ↑ „Пазарджишка област е на 4-то място по детска смъртност и на 6-о по раждаемост“ // pia-news.com, 27 юни 2014. Посетен на 11 октомври 2017.
  9. ↑ „Женско царство: На 1000 момчета се падат 1041 момичета“ // pzdnes.com, 9 юли 2015. Посетен на 11 октомври 2017.
  10. ↑ „През 2016 г.: 2403 се родиха в областта, 3932 са починалите хора“ // pzdnes.com, 12 май 2017. Посетен на 11 октомври 2017.
  11. ↑ а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 октомври 2017. (на английски)
  12. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 10 октомври 2017.
  13. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 10 октомври 2017.
  14. ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 10 октомври 2017.
  15. ↑ а б „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 октомври 2017. (на английски)
  16. ↑ „Адвокат Златко Митрев зае поста областен управител на Пазарджик“ // pia-news.com, 15 февруари 2017. Посетен на 12 октомври 2017.
  17. ↑ „Стефан Мирев е новият областен управител на Пазарджик“ // pia-news.com, 10 май 2017. Посетен на 12 октомври 2017.
  18. ↑ Резултати от местните избори през 2003 г. // cik.bg. Архивиран от оригинала на 2017-06-21. Посетен на 13 октомври 2017.
  19. ↑ Резултати от местните избори през 2007 г. // cik.bg. Посетен на 13 октомври 2017.
  20. ↑ Резултати от местните избори през 2011 г. // cik.bg. Посетен на 13 октомври 2017.
  21. ↑ Резултати от местните избори през 2015 г. // cik.bg. Посетен на 13 октомври 2017.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пазарджик_(област)&oldid=12319187“.