Вилхелм Лист
Вилхелм Лист | |
германски фелдмаршал | |
Звание | Фелдмаршал |
---|---|
Години на служба | 1901 – 1918; 1919 – 1945 |
Служи на | Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
Род войски | Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
Военно формирование | инженерни войски |
Командвания | 14-а армия 12-а армия група армии „А“ |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Рицарски кръст Железен кръст |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
Подпис | |
Вилхелм Лист в Общомедия |
Зигмунд Вилхелм Лист (на немски: Siegmund Wilhelm List) е немски офицер от Първата световна война и фелдмаршал по време на Втората световна война. В началото на войната командва 14-а армия, разположена в Словакия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Лист е роден в Оберкирхберг, близо до Улм, провинция Вюртемберг на Германската империя през 1880 г. През 1898 г. постъпва в баварската армия като кадет. През 1900 г. е повишен до лейтенант, а през 1913 г. става част от Генералния щаб с ранг хауптман. Служи като щабен офицер по време на Първата световна война.
Междувоенен период
[редактиране | редактиране на кода]След войната Лист остава в Райхсвера, като повечето му назначения са административни. През 1927 г. е повишен до ранг полковник, през 1930 г. до генерал-майор, а през 1932 г. до генерал-лейтенант. През 1938 г., след анексирането на Австрия, той е отговорен за интегрирането на австрийската армия към Вермахта.
Втора световна война (1939 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]През 1939 г. Лист командва 14-а армия по време нападението на Полша. Между 1939 и 1941 г. командва 12-а армия по време на нападението на Франция и Гърция. През 1941 г. е главнокомандващ на югоизточния сектор. През юли 1942 г. е главнокомандващ на група армии „А“ на Източния фронт в Съветския съюз.
Полша, 1939 г.
[редактиране | редактиране на кода]Задачата на Лист е да напредне с армиите под негово командване в южна Полша и да формира най-външния южен фронт на маньовъра, целящ обкръжение на полската армия в района на Варшава. Той изпълнява възложената му задача и на 17 септември 1939 г. войските му се свързват с предните части на германския 19-и танков корпус, командван от генерал Хайнц Гудериан, на юг от Брест-Литовск.
След приключването на боевете в Полша, ускорено от окупацията на източните части на страната от съветските войски (заложено в Пакта Рибентроп-Молотов), Лист и армията под негово командване остават като окупационна част. В края на кампанията той е повишен до фелдмаршал.
В началото на 1941 г. германските войски се прехвърлят към източната граница на Третия райх, в подготовка на операция Барбароса – нападението на Съветския съюз. Върховно командване на Вермахта смята, че преди началото на тази операция трябва да се елиминира евентуална офанзива от Гърция, посредством окупиране на страната – операция Марита. На фелдмаршал Лист е поверено провеждането на преговори с Генералния щаб на Българската армия. Подписано е тайно споразумение, позволяващо свободното преминаване на германски войски през територията на България.[1] В нощта на 28 февруари 1941 г. германски войски, включително 12-а армия на Лист, заемат позиции в България, която на следващия ден се присъединява към Тристранния пакт.
Гърция, 1941 г.
[редактиране | редактиране на кода]Нападението на Гърция и Югославия започва на 6 април 1941 г. 12-а армия, командвана от Лист, се състои от четири бронетанкови и единайсет моторизирани пехотни дивизии и превъзхожда във всяко отношение защитните формации. Белград е окупиран на 13 април, Атина – на 27 април. Битките на Балканите приключват с евакуацията на британските части на 28 април 1941 г.
Кавказка кампания и уволнение, 1942 г.
[редактиране | редактиране на кода]В началото на юли 1942 г., Лист поема командването на група армии „А“, формирана при разделянето на група армии „Юг“, по време на лятната офанзива – операция Блау. Заповядано му е да превземе Ростов, да напредне към Кавказ (до Баку) и да овладее богатите на петрол райони. Германските части напредват добре в рамките на два месеца и почти достигат Грозни, приблизително 650 км от Ростов.
Към края на август настъплението спира, основно поради силен недостатък на гориво и амуниции, тъй като групата армии изпреварва значително продоволствените линии. Също така руската съпротива нараства, а в средата на август голяма част от бойните формации на Луфтвафе са прехвърлени на север в подкрепа на 6-а армия по време на битката при Сталинград.
Хитлер е ядосан от спирането на настъплението. На 9 септември, когато Лист предлага прехвърлянето на някои авангардни части към задни позиции за унищожаването на упоритата руска съпротива, Хитлер го освобождава от командването и назначава себе си за главнокомандващ на група армии „А“. Лист прекарва останалата част от войната в дома си и не се завръща повече на активна военна служба.
Пленяване и съд
[редактиране | редактиране на кода]Лист е пленен от Съюзниците и е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на процесите в Нюрнберг. Осъден е на доживотен затвор през февруари 1948 г. Освободен е през декември 1952 г. поради здравословни проблеми, но живее още 19 години. Умира на 17 август 1971 г.
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Hayward, Joel S. A. Stopped At Stalingrad. University Press of Kansas; Lawrence: 1998 г. ISBN 978-0-7006-1146-1
- ((de)) Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten. Мюнхен, Германия: FZ-Verlag GmbH, 2004 г. ISBN 3-924309-53-1
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ German Minutes of Conference, NCA IV, стр. 272 – 5
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Ген. В. Лист в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht
|
|
|