Валтер Венк

Валтер Венк
германски генерал
Звание	Генерал от танковите войски
Години на служба	1920 – 1932; 1933 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (до 1918) Райхсвер (до 1932) Луфтвафе (до 1945)
Военно формирование	танкови войски
Командвания	12-а армия
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Рицарски кръст Германски златен кръст
Дата и място на раждане	18 септември 1900 г. Витенберг, Германия
Дата и място на смърт	1 май 1982 г. Бад-Ротенфелде, Германия
Погребан	Федерална република Германия
Подпис
Валтер Венк в Общомедия

Валтер Венк (на немски: Walther Wenck) е най-младият генерал в германската армия по времето на Втората световна война.

Биография

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

Роден е на 18 септември 1900 г. във Витенберг, Германска империя. През 1911 г. постъпва в кадетския корпус в Наумберг, а 7 години по-късно – в средното военно училище в ^{Грос-Лихтерфелд}.

Междувоенен период

На 1 май 1920 г. е зачислен към 5^-и редовен полк на Райхсвера, на 1 февруари 1923 г. е произведен в унтерофицер. През май 1933 г. (вече лейтенант), Венк е разпределен в 3^-ти моторизиран разузнавателен батальон. Получава звание хауптман (капитан), преминава подготовка в Ген-щаба на армията и през 1936 г. е назначен в щаба на танковия корпус, разквартируван в Берлин.

Втора световна война (1939 – 1945)

На 1 март 1939 г. е повишен в майор и в качеството на оперативен офицер го преместват в 1^-ва танкова дивизия във Ваймар. С нея Валтер Венк участва в Полската и Западните кампании. В края на войната той командва германската 12^-а армия. Заповядва на своята армия да се предаде на американските войски, за да избегне предаването си на руските. Преди да се предаде, Венк взема важно, но неуспешно участие в битката за Берлин.

Смърт

Умира на 1 май 1982 г. в автомобилна катастрофа в Бад-Ротенфелде, Германия.

Военна декорация

Медал Судетия (4 септември 1939) Германски орден „Железен кръст“ (1939) – II (13 септември 1939) и I степен (4 октомври 1939) Германска Значка за раняване (1940) – черна (18 май 1940)

Германски медал „За зимна кампания на изтока 1941/1942 г.“ (1 август 1942) Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (26 януари 1942) Рицарски кръст (28 декември 1942)

Използвана литература

Библиография

• ((en)) Ryan, Cornelius (1966). Last Battle. New York: Simon and Schuster. p. 443.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Валтер Венк
• ((de)) Ген. В. Венк в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht