Тристранен пакт
Тази статия е за военния блок от Втората световна война. За военния блок преди Първата световна война вижте Троен съюз.
| Тристранен пакт | |
 Японското посолство в Берлин с флаговете на трите държави, основатели на пакта, септември 1940 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | Военен съюз |
| Подписване | 27 септември 1940 г. |
| Място | Берлин,  Германия |
| Изтичане | 1945 г. |
| Подписали |  България Унгария Словакия Румъния Югославия Хърватия |
| Тристранен пакт в Общомедия | |
Тристранният пакт е военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония, основен участник във Втората световна война. Към него се присъединяват Унгария, Румъния, България, Словакия и Хърватия.
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Тристранният пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.
На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония. Предвижда създаването на Нов световен ред. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.
Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта „Молотов – Рибентроп“, подписан през август 1939 г.
С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.
Присъединяване на други държави
[редактиране | редактиране на кода]
На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния, Словакия, а Югославия става член на Оста на 25 март 1941 г., но излиза от пакта два дни по-късно, след извършен държавен преврат от пробритански сили).
На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Междусъюзническата война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от 20 януари, тържествено в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус-Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.
Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939 – 1945 г.).
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г.
Член 1. Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа.
Член 2. Германия и Италия признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източно-азиатско пространство.
Член 3. Германия, Италия и Япония са съгласни да си сътрудничат на посочената по-горе основа. Те поемат задължение да се поддържат с всички политически, стопански и военни средства, в случай че едната от трите договарящи се страни е нападната от друга държава, която не участва в Европейската война и в китайско-японския конфликт.
Член 4. За осъществяване целите на настоящия пакт се създава без отлагане смесена комисия, назначена от правителството на Япония, правителството на Германия и правителството на Италия.
Член 5. Германия, Италия и Япония заявяват, че даденото споразумение в никакъв случай не засяга политическия статут на съществуващото в сегашния момент споразумение между трите държави и Съветския съюз.
Член 6. Настоящият пакт влиза в сила от момента на неговото подписване. Срока на действие на пакта е десет години от деня на влизането му в сила. Договарящите се страни по искане на една от държавите, сключили пакта, обсъждат въпроса за неговото преразглеждане във всеки момент до изтичането на този период.[1]
На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива № 21, план Барбароса за нападение срещу СССР.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христоматия по Най-нова обща история, С., 1988, Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г., с. 150