Галеацо Чано
| Галеацо Чано Galeazzo Ciano | |
| италиански политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Верона, Италия |
| Награди | Орден на Белия орел Орден на златната шпора Суверенен Малтийски орден |
| Политика | |
| Партия | Национална фашистка партия |
| Семейство | |
| Съпруга | Еда Мусолини (1930 – 1944) |
| Други роднини | Бенито Мусолини (баща на съпруга(та)) Ракеле Мусолини (майка на съпруга(та)) Виторио Мусолини (брат на съпруга(та)) Бруно Мусолини (брат на съпруга(та)) Романо Мусолини (брат на съпруга(та)) Анна Мария Мусолини (сестра на съпруга(та)) |
| Подпис |  |
| Галеацо Чано в Общомедия | |
Галеацо Чано (на италиански: Gian Galeazzo Ciano), граф на Кортелацо и Букари, е политик от Фашистка Италия, зет на фашисткия лидер Бенито Мусолини, осъден за предателство и разстрелян.
Той е член на Големия фашистки съвет, министър на печата и пропагандата (1935) и на външните работи (1936 – 1943), дипломат (вкл. посланик).
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Той е единственият син на адмирал Констанцо Чано, командир на боен кораб и герой от Първата световна война, за което е удостоен от крал Виктор Емануил III с аристократичната титла граф. Близък на Мусолини, баща му е учредител на Националната фашистка партия. Бащата и синът взимат участие в известния Поход към Рим на Черните ризи, довел до назначаването на Мусолини за министър-председател (1922).
Галеацо завършва право в Римския университет през 1925 г. Като студент сътрудничи на вестници, прави опити като драматург (пиесата „Щастието на Шекспир“ и актът „Златен фонд“).
Кариера при фашистите
[редактиране | редактиране на кода]След завършването на висшето си образование постъпва на дипломатическа служба. Служи в Рио де Жанейро, завръща се и се оженва за Еда Мусолини, дъщерята на Бенито Мусолини (Дуче) през 1930 г. След като служи кратко в Шанхай, е пълномощен министър в Пекин (1932). Става разпален фашист, записва се в партията, започва бързото му издигане.
Завръща се в Италия и участва в италианската делегация на Лондонската стопанска конференция през юни 1933 г. Назначен е за шеф на правителствената служба по печата (1933). През 1935 г. за кратко (23 юни – 5 септември) е министър на печата и пропагандата. Скоро след това става член на Големия фашистки съвет.
Доброволец по време на Втората италианско-етиопска война от 1935 – 1936 г., той е командир на ескадрила бомбардировачи в Абисиния, откъдето се връща с награди и звание „капитан“, хвален от пресата като герой. Назначен е за министър на външните работи на 9 юни 1936 г. Постепенно се дистанцира от Нацистка Германия, накрая започва да води активна дейност за излизане на Италия от войната. На 6 февруари 1943 г. губи длъжността на министър и е назначен за посланик във Ватикана.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]На 24 юли 1943 г. Мусолини свиква Големия фашистки съвет (незаседавал от 1939 г.) за обсъждане на положението в страната след нахлуването на Съюзниците в Сицилия. След съкрушителна критика от стари партийци и настъпилия обрат на заседанието Чано гласува за резолюцията за отстраняване на Мусолини от длъжност. На другия ден е съставено новото правителство на маршал Пиетро Бадолио.
Чано е уволнен и бяга със семейството си в Германия, но е върнат обратно. Във Верона е осъден за предателство и разстрелян.
Жена му Еда съхранява неговите дневници от 1939 – 1943 г., където доста подробно са описани водещи политически фигури от Фашистка Италия и Нацистка Германия. Дневниците са публикувани в съкратен вариант в Лондон след войната (1946), а в пълен – чак през 2002 г.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Дневникът на граф Чано. Издателска къща „Херодот“. 1992 г.
|
