Съюзническо настъпление в Сицилия
| Съюзническо настъпление в Сицилия | |||
| Втора световна война | |||
 Американски войници наблюдават разбит бомбардировач | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 9 юли 1943 – 17 август 1944 г. | ||
| Място | Сицилия | ||
| Резултат | Стратегическа победа за Съюзниците | ||
| Територия | Сицилия е окупирана от Съюзниците | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Съюзническо настъпление в Сицилия в Общомедия | |||
| |||||
Съюзническото настъпление в Сицилия, наричано още Операция „Хъски“, е едно от най-мащабните кампании по време на Втората световна война, в която Съюзниците нахлуват в Сицилия и се сражават срещу Силите от Оста (Нацистка Германия и Италия). Това настъпление дава началото на Италианската кампания.
Операцията започва през нощта на 9 юли 1943 г. и завършва на 17 август същата година. Това е най-голямата земноводна битка по време на войната.
Подготовка за военните действия
[редактиране | редактиране на кода]Участници
[редактиране | редактиране на кода]Съюзническите сили са представени главно от Американски, Британски и Канадски армии. Другите страни от Съюзниците допринасят с въздушни и военноморски подкрепи в инвазията. Всички американски войски са от 7-а армия на САЩ. Британската 8-а армия е подпомагана от 1-ва канадска пехотна дивизия, част от 1-ва канадска дивизия, базирана в Англия. Генерал Дуайт Айзенхауер е в общо командване на по-голямата част от американските сили заедно с генерал Харолд Александър. Британската 8-а армия, както и 15-а армия, са под командването на генерал Бърнард Монтгомъри, а 7-а американска армия е под командването на генерал Джордж Патън.
Островът е защитаван от италианската 6-а армия, под командването на генерал Алфредо Гуцони. 6-а армия включва 12-и и 16-и корпус, четири фронтови дивизии, две от които са моторизираните "Ливорно и "Наполи" и немската 14-и танков корпус. Общите сили на Оста са 190 000 италиански и 40 000 немски войници, заедно със 147 танка и 220 артилерийски части. Италианците подкрепиха гарнизона с още 52 000 подкрепления и 127 танка.
Планиране
[редактиране | редактиране на кода]В началните етапи на 1943 г. Съюзническите водачи решават, че успешното нахлуване и освобождаване на Франция ще бъде невъзможно, затова решават да извършат нападение над италианския остров Сицилия. За целта си набавят войски от успешно приключилата за тях кампания в Северна Африка. Целта на Съюзниците е да премахнат войниците и въздушното надмощие на Страните от Оста в Сицилия, което би позволило на корабите им свободно плаване из Средиземно море и натиск над диктатурата на Бенито Мусолини, заедно с капитулацията на Италия от войната. Също така превземането на Сицилия можеше да бъде първата крачка в превземането на Италия, въпреки че Съюзниците не са решили за това.
Съюзниците обмислят две стратегии. Първата възможност пред тях е да обкръжат Сицилия, използвайки две армии, поставени съответно в източната и западната част на острова. Според Съюзниците така противниковите сили няма да бъдат просто победени, но и унищожени. Обаче този план е много рискован, защото двете армии няма да могат да се поддържат един-друг и можеха лесно да бъдат победени – по отделно. И така най-вероятно обкръжението на острова щеше да се провали.
Другата възможност е две армии, разположени в южната част на острова, да опитат директен пробив вътре в Сицилия. Този план е по-малко рискован, обаче не дава възможност за обкръжение на острова. Съюзниците избират тази стратегия пред другата, защото не искат да претърпят поражение.
Измами
[редактиране | редактиране на кода]За да измамят и отклонят силите на Оста в други посоки, Съюзниците водят няколко операции, т.нар. „Измамнически“ операции. Най-известната и успешна е Операция „Минсмийт“. Тяло на удавил се британски офицер изплува на бреговете на Испания, с едно куфарче, пълно с тайни документи, които са фалшиви. Тези документи съдържат информацията, че Съюзниците планират превземането на Гърция, и че нямат никакви намерения да превземат Сицилия. Немското правителство смята документите за оригинални и премества по-голямата част от защитата на Сицилия към Гърция. Обаче немците имат войници, които да останат в Сицилия – войници, които се завръщат от Северна Африка и не са включени в плановете на Германия за участие в Източния фронт. И затова все още има голямо количество войници в Сицилия, когато започва инвазията.
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Жертвите на Тристранния пакт са близо 29 000 убити (повечето италианци), а около 140 000 са пленени. Загубите на САЩ са 2237 убити и 6544 пленени и ранени; Британски загуби – 2271 убити и 10 122 ранени и пленени, а канадските са 562 убити и 1848 ранени и пленени. За повечето войници от Северна Америка (САЩ и Канада) това е първото сражение във войната. Немците и италианците евакуират успешно своя гарнизон, който е разположен в град Месина. Спасяването на толкова много войници от плен се счита за успех на Оста.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Копия от оригиналния план за настъплението Архив на оригинала от 2010-11-17 в Wayback Machine.
- ((en)) Информация за ролята на Канада в битката за Сицилия Архив на оригинала от 2009-03-21 в Wayback Machine.
- ((en)) Информация за ролята на САЩ в инвазията
- ((en)) 45-а пехотна дивизия (САЩ) по време на кампанията Архив на оригинала от 2011-07-07 в Wayback Machine.
- ((en)) Музей за Втората световна война Архив на оригинала от 2009-05-03 в Wayback Machine.
- ((it)) Исторически музей за Операция „Хъски“ Архив на оригинала от 2008-03-11 в Wayback Machine.
- ((en)) История на Съюзническото нашествие в Сицилия
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||