Усин Керим
Тази статия е за българския поет. За литературната награда вижте Усин Керим (награда).
| Усин Керим | |
| български поет | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Чепеларе, Република България |
Усин Керим е български поет и журналист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 26 юли 1928 година в Тетевен в циганско семейство.[1][2] През 1946 година завършва средно училище в родния си град, където през 1949 – 1951 година работи в дърводобива. Първото му стихотворение е публикувано през 1948 година в ученически вестник и привлича вниманието на училищен инспектор, който го свързва с писателя и партиен функционер Георги Караславов.[2]
През 1954 година с личното съдействие на бъдещия диктатор Тодор Живков е назначен за кореспондент на вестник „Отечествен фронт“ в Сливен, през следващите години работи в различни вестници в района на Хасково и Разград и издава няколко стихосбирки.[2][1] През 1965 година се установява в Чепеларе, откъдето е съпругата му.[1] Заради проблемите му с алкохола за известно време е изключен от Съюза на българските писатели.[2]
Усин Керим умира на 8 юни 1983 година. Почетен гражданин е на Чепеларе (2008, посмъртно).[1] Заслужил деятел на културата (1983).[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Песни от катуна“ (1955)
- „Очите говорят“ (1959)
- „Под синия шатър“ (1968)
- „Стихотворения“ (1968)
- „Заю Баю и орачът“ (1968)
- „С бащиния глас“ (1978)
- „Сърцето ми“ (1978)
- „Халище“ (1987)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Усин Керим // Литературен свят. Посетен на 2023-04-09.
- ↑ а б в г Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 402 – 404.
- ↑ Господинова, Нели. Усин Керим – поета на катуна и катунарите // knigoteria.eu.
|
