Побит камък (област Пазарджик)

Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.

---

Побит камък
Побит камък 41.824489, 23.885584 Побит камък
Общи данни
Население	681 души (15 март 2024 г.) 14,3 души/km²
Землище	47,684 km²
Надм. височина	1271 m
Пощ. код	4638
Тел. код	03547
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	59224
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Сърница Неби Бозов (ДПС; 2015)
Кметство    – кмет	Медени поляни Исмаил Чалъшкан (ДПС)
Побит камък в Общомедия

Побит камък е село в Южна България. То се намира в община Сърница, област Пазарджик. Създадено е с Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г. (обнародван, ДВ, бр. 101 от 26 декември 1978 г.) при отделяне от село Сърница в тогавашните община Сърница, Пазарджишки окръг.

География

Село Побит камък е разположено в Западните Родопи в планински район на 30 км южно от Велинград. Селото съществува като отделно населено място от декември 1978 г. и носи името си от побита скала̀ с височина между 4 и 5м в ливадите на местността Азмако. Има предположения, че скалата е менхир или езически идол на Богинята-майка и нейният син Слънцето (Женското и Мъжкото начало) , издигнат от древните траки от племето Беси.

. Разположено в приказната долина на река Доспат, обхващаща го от всички страни, селото е обградено с планински възвишения – на югозапад Дивите кози, на юг - извисеният на 1938 м връх Беслет (наричан от местното население Беслен), на север от селото е Дерменка, на изток се намират местността Стойчов чарк и Дзюле – между които е пътят за близката (на около 1,5 – 2 км) обитавана местност Селище (където до края на 20 век е имало минно предприятие) за добив на ебеднен Уран , а на запад е местността Бейовото.

Други близки населени места по течението на река Доспат са село Медени поляни и неговите махали Горелци и Шаренци от северозапад и градовете Сърница и Доспат на югоизток.

История

Земите в този район са заселени още в дълбока древност, има сведения, че около селото е имало 8 поселения на траките от племето беси.Прочути рудари, воини и жреци на тракийският пантеон главно на Бог Сабазий ( Дионис ). Те издигнали най-високия менхир на Балканите и редица скални светилища в района на Западните Родопи.През първи век Бесите са покорени от Римската империя и тези земи влизат в територията на провинция Тракия до 4 век когато ставаме част от Източната Римска Империя Византия. По-късно през 6 век по тези места се заселват славяни, които оставят ярка следа в гена, обичаите и фолклора на местното население.

През Средновековието от 4 век до началото на 9 век населението и околните местности са последователно владение на Византия.През 837г българският хан Пресиян води войната с Византия, като изпраща българска войска под командването на кавхан Исбул в посока към Солун. Целта е да подкрепи бунта срещу византийската власт на славянското племе смоляни, населяващо Западните Родопи. Край древния град Филипи (837 г.), българите извоюват победа над предвожданите от кесаря Алексий Мозеле византийци. За това събитие свидетелства надписът от Филипи от времето на кан Пресиян (836 – 852).

„

Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.

“

В резултат на тези събития България овладява Родопската област за около 100 години

България владее тези земи до 10 век когато Византия си ги връща и ги владее до 12 век когато Цар Калоян овладява Родопите през 1204-07,но след смъртта му, цар Борил губи отново тези земи, по-късно и в Латинската империя на Балдуин Фландърски до 1207 г.

Между 1207 и 1230 г. Западните Родопи и Пиринско :местностите около село Побит камък са във владението на Деспот Слав, чиято резиденция е била крепостта Цепина – тогава целите Западни Родопи биват наричани Славееви гори.

След падането на Българското царство под властта на османците през 1396 г. 14 век и по-късната ислямизация на Родопите, населението от областта приема исляма. Имало е и временни поселения на юруци, които са оставили следа в имената на няколко местности около селото като „Слепите юртове“ и „Юрто“. През 18 и 19 век в долината на река Доспат няма трайно населени места, а само временни колиби на овчари от околностите на Бабяк (Бабек). След руско-турската война(1877-1878 г.) тези земи остават като пограничен район между автономната област „Източна Румелия“ и Османската империя според Берлинския договор. След Балканската война 1912-1913 г. тези територии влизат в границите на Царство България. В началото на 20 век се заселват вече трайно преселници – помаци, от околностите на село Бабяк и околните махали, търсещи препитание. Тези преселници полагат основите на село Побит камък. През 40-те години на XX век в селото е имало предприятие за катран, собственост на семейство Матрови от Велинград, което по-късно е изгорено от партизаните. През лятото на 1943 г. в местността „ Дерменка “ се установява взаимодействие между отряд „Антон Иванов“ и отряда на Никола Парапунов, а през лятото на 1944 г. – между отрядите Чепинец и Анещи Узунов. През 1950 г. е открито и селско училище до четвърти клас, носещо името на Никола Вапцаров, като в сградата се е намирал и магазинът, а през 1999 г. училището е преместено в нова сграда, където се обучават около 100 деца от първи до осми клас.

Религия

Населението на селото изповядва сунитски ислям, съставено е от помаци, чийто майчин език е българският. В селото има джамия, построена през 1995 г.

Културни и природни забележителности

• Скалния феномен „Побит камък“
• Местността „Скалите“ : намира се непосредствено до местността "Азмак" от където има чудесна гледка над селото, река Доспат и Дъбрашкият върхове (връх Беслет )
• Скалния феномен „ Жабата “: намира се по пътя между селата Побит Камък и Медени поляни, малко след местност Бейьовото.

Редовни събития

• Традиционен събор на селото (след края на сенокоса).
• Религиозните празници Рамазан и Курбан Байрам.

Кухня

Традиционна родопска кухня, в която преобладават ястията с картофи, месо и различни видове баници.

Външни препратки

• Едно предпазливо откритие край яз. Доспат Архив на оригинала от 2007-11-07 в Wayback Machine.