Цезар (титла)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Цезар.
| Част от серията статии за | ||
| Древен Рим | ||
|---|---|---|
 | ||
| Периоди | ||
|
||
| Обикновени магистратури | ||
|
|
||
| Извънредни магистратури | ||
|
|
||
| Мандатни длъжности | ||
|
|
||
| Институции, римско право | ||
|
|
Цезар (кесар, caesar) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.
Титлата произлиза от прозвището на римския политик Гай Юлий Цезар (Gaius Julisus Caesar), наричан Цезар. Етимологията на името е неясна, което дава повод за различни предположения. Възможна е връзка с римския глагол caedo – режа. Друга възможна връзка е с caesaries – понятие за здрава коса, което в хумористичен смисъл би могло да намеква за склонността на Цезар към оплешивяване.Най-вероятна обаче изглежда хипотезата, че самото име на Гай Юлий Цезар постепенно се превръща в титла. Успешната военна и политическа кариера на Цезар го превръща в герой на Древен Рим и дава ново значение на неговото прозвище (титла).
Пълната титла на приемника му император Октавиан Август е „Император Цезар Диви Филиус Август“ (Imperator Caesar Divi Filius Augustus), т.е. „Достопочтен император, син на божествения Цезар“. Превръщането на името „Цезар“ в титла отнема почти цял век – от смъртта на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. до 41 г., когато император Клавдий сяда на престола.
Карл Велики е коронован в Аахен от папа Лъв III през 800 г. като цезар (на немски: Kaiser) на Свещената Римска империя.
Ново значение на титлата
[редактиране | редактиране на кода]император Диоклетиян прави административна реформа на Римската империя. При нея се обособяват двама императори (августи) - на Източната и Западната римска империя и двама техни наследници с титлата цезари. В края на т.нар. Македонска династия във Визнатия (867-1056) даването на титлата е преустановено Василий II Българоубиец (976-1025)
Използване на титлата от българските владетели.
[редактиране | редактиране на кода]Интересен е фактът, че един български владетел получава титлата, с което се създава прецедент в историята. Това е българският кан Тервел, (700-727) който получава титлата цезар (кесар) от византийския император Юстиниан II за помощта си, с която Юстиниан II успява да се върне на трона във Византия през 705 г. Дълго време историците считатат, че подобен случай, когато чуждестранен владетел получава тази висока титла - няма.[1] Днес това твърдение е оспорено, цар Петър (927-969) е използвал множество държавни печати с титул "Петър, цезар на българите".[2]Има основания да се смята, че подобна титла е предложена и на Симеон (883-927)- "цар“ (цѣсарь, caesar) „цар на България“ (Георги Острогорски, Иван Дуйчев, Димитри Оболенски, Веселин Бешевлиев, Иван Божилов, Джонатан Шепард и др.).
Късното средновековие
[редактиране | редактиране на кода]През късното средновековие значението на титлата "цезар" постепенно намалява. Постепенно тя е изместена от нови титли като "деспот" и "севастократор".