Александрово (област Бургас)
За останалите български села с това име вижте Александрово.
| Александрово | |
  Александрово  Александрово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 120 души[1] (15 март 2024 г.) 10,9 души/km² |
| Землище | 11.093 km² |
| Надм. височина | 79 m |
| Пощ. код | 8211 |
| Тел. код | 05933 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 00271 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Поморие Иван Алексиев (ГЕРБ; 2011) |
Алекса̀ндрово е село в Югоизточна България, община Поморие, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено върху терен с равнинен релеф и слаб наклон на север, където покрай него тече река Ахелой. Намира се на 18 km от общинския център Поморие и на 27 km от областния център Бургас.
Надморската височина при църквата Света Троица е около 79 м.
На около 2,5 км северно се намира язовир Поро̀й, построен на Хаджийска река.
На северозапад покрай Александрово минава пътят Бургас – Варна през град Каблешково.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Кара̀ кая̀ (в превод от турски език „черната скала“). Преименувано е на Александрово[б 1] от сливенския епископ Антим през 1880 г.
Селото е в България от 1885 г.[2][б 2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото към 31 декември 1946 г. е 364 души,[3] към 2 декември 1975 г. – 203 души,[4] към 31 декември 2017 г. – 108 души.[5]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 102 |
| Българи | 95 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 4 |
Религия
[редактиране | редактиране на кода]През 2011 г. в селото е изграден православен храм „Света Троица“.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Следната информация е дадена за преименуването на села след 1878 г. от „Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989“ в предговора, стр. 8: „… През периода 1878 – 1912 г. отпадат 65 турски селищни имена, които съжителстват по време на робството с изконни български имена. Чрез местните органи на управление населението преименува и видоизменя без административни разпоредби на централната власт 49 селищни имена. Те се назовават предимно на прославени руски военачалници, на царя освободител и на членове от неговото семейство. В някои случаи селищните имена от чужд произход се превеждат на български език. С правителствени доклади и заповеди се променят имената на 423 селища, или 10,5%. Три четвърти от тези преименувания стават през 1906 г.“
- ↑ След Съединението
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 23.
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 28 септември 1949 г.
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 8 юни 1979 г.
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 31 декември 2017 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Списък на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии // Посетен на 6 април 2012 г.
| ||||||||