Емануил Манолов
| Емануил Манолов | |
| български композитор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1902 г.
|
| Учил в | Московска консерватория |
| Семейство | |
| Деца | Христо Манолов |
| Други роднини | Здравко Манолов (внук) |
| Емануил Манолов в Общомедия | |
Емануил Иванов Манолов е български композитор. Поставя основите на българската опера, автор е на много песни, включително и детски, и инструментални пиеси, навлезли широко в репертоара на българските духови оркестри, военни и цивилни, и училищни хорове.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 януари 1858[2] или 1860 [2][3] в град Габрово. Учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Емануил Манолов е един от първите български професионални музикални композитори. Той е автор на първата българска опера – „Сиромахкиня“, написана за нуждите на Казанлъшкия оперен театър. Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“. Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори.“ Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.
След Освобождението (1878) напуска родния си град, известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Известно време се спира в Букурещ и Одеса и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886 – 1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград (1890 – 1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 г. до края на живота си е капелмайстор на ХXIII шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).
Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество.
Автор е на първата българска опера „Сиромахкиня“ (недовършена), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека „Славееви гори“, са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента „Каква мома видях, мамо“ и китките „Мама Иванчу думаше“ и „Повей, повей, буйни ветре“, публикувани в музикална библиотека „Звукове“. Автор е на: китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическия образец „Хубава си татковино“.[4] Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и други.
Има пет деца. Синът му Христо Манолов е композитор и диригент, внукът му Здравко Манолов е композитор и музикален педагог.[5]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Домът на културата в Габрово носи името на Емануил Манолов. На него е наречена и улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тенев, Драган. 90 малки разказа за велики художници, композитори и певци. София, Български писател, 1998. ISBN 954-443-317-1. с. 372.
- ↑ а б Енциклопедия България. Т. 4. М-О. София, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 1984, с. 54
- ↑ Минчев, Иван. 120 бележити композитори. София, Музика, 1976. 831 с. (с. 99 – 106)
- ↑ Георгиева, Таня. Честват автора на първата българска опера и „Хубава си татковино“ // 02.02.2012. Посетен на 07.04.2022.
- ↑ Тенев, Драган. 90 малки разказа за велики художници, композитори и певци. София, Български писател, 1998. ISBN 954-443-317-1. с. 372 – 273.
- Колева Елена, „Спомен за изявената музикална фамилия Манолови и композитора Михаил Шекерджиев: Двама габровци – изтъкнати български композитори, са свързани с военното дело в България“, поредица „100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912 – 1918“, в. „100 вести“/10 февруари 2015 г., стр. 5
|
