Стефан Гевгалов
| Стефан Гевгалов | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
4 декември 1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Цюрихски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
| Стефан Гевгалов в Общомедия | |
Стефан Георгиев Гевгалов е български просветен деец, кмет на Пловдив.
Житейски път
[редактиране | редактиране на кода]Стефан Георгиев Гевгалов е роден на 4 декември 1882 година в Казанлък. Баща му е майстор строител. Родът му произхожда от град Гевгели, Македония. Гимназиално образование получава в Казанлъшкото педагогическо училище. Следва философия и педагогика в Софийския университет. През 1907 г. продължава образованието си в Йена, Германия и през 1908 - 1910 г. в Цюрих, Швейцария. През май 1910 г. се дипломира във Философския факултет на Цюрихския университет.[1] В Швейцария Гевгалов се сближава с архимандрит Стефан, бъдещия екзарх, който се подготвя да специализира богословие в Женева.
След завръщането си в България Стефан Гевгалов е назначен за учебната 1911-1912 година като учител в Държавната мъжка априловска гимназия, Габрово. От 1912 г. живее в Пловдив. През Европейската война е преводач от немски език в Гюмюрджина, която тогава е в границите на България. Дълги години е директор на учителската продоволствена кооперация „Напред“ в Пловдив.
Кмет на Пловдив
[редактиране | редактиране на кода]
Като широк социалист Стефан Гевгалов е избран за 24-ти кмет на Пловдив (председател на тричленна комисия) [2] и участва в управлението на града от 19 юни 1919 г. до 3 октомври 1919 г. Продължава работата по преодоляване на последиците от Първата световна война.[3]
Културна и просветна дейност
[редактиране | редактиране на кода]През периода 1922-1934 г. Стефан Гевгалов се изявява като журналист във в-к „Учителско дело“ и в-к „Юг“[4], а също оставя име като театрален критик, оратор и сказчик. Превежда от немски език художествена и философска литература.[5]
Става учител по български и немски език в Търговската гимназия при Пловдивската търговско-индустриална камара, днес Национална търговска гимназия – Пловдив. Също така е заместник-директор и учител по български език в пловдивското Deutsche Schule.
През зимата на 1931 г. заминава за Берлин, а през 1932 г. като български представител взима участие в тържествата във Ваймар по случай 100-годишнината от смъртта на Йохан Волфганг Гьоте – заедно с д-р Хосе Ортега и Гасет от Мадридския университет.[6]
Стефан Гевгалов обнародва трудове по педагогически и философски въпроси. Активно участва в културния живот на Пловдив. Свири добре на цигулка.
През 1941 г. се преселва в София.
След Девети септември 1944 г. е предупреден да не развива никаква политическа дейност.
Умира от апоплектичен удар на 19 май 1956 г. в София.
Негов внук е писателят и преводач Венцеслав Константинов.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Стефан Гевгалов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Летопис на пловдивските кметове, Аз обичам Пловдив – личности
- П. Цончев, П. Ив. Харлаков, Никола Калчев, Ст. Гевгалов: Годишник на Държавната мъжка априловска гимназия в Габрово за учебната 1911-1912 година (1912)
- Ст. Д. Стамболов, Стефан Гевгалов, Н. Чобанов: Отчет на Работническата кооперация „Напред“ в гр. Пловдив за 1923 година и за периода 1919-1923 година (1924)
- Кръстю Пастухов, Ангел Гечев, Кирил Чапаров, Стефан Гевгалов: Отчет на Кооперативна централа „Напред“ Съюз на потребителните кооперации в България за 1919-1939 (1936)
- Стефан Обрейков, Личо Личев, Милош Ив. Данов, Стефан Гевгалов: Юбилеен сборник по случай 25-годишнината на Търговската гимназия при Пловдивската търговско-индустриялна камара 22.XII.1935 година: 1910-1935 г. (1937)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Matrikeledition der Universität Zürich
- ↑ Кметове на Пловдив
- ↑ Кметове на Пловдив Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Исторически музей – Пловдив
- ↑ Алманах на забравените български журналисти-Лука Говедаров, Bulgarian Connection
- ↑ Българо-немски културни отношения 1806-1966. Библиография. София, 1968, с. 150
- ↑ Die Goethe-Feier in Frankfurt und Weimar, Frankfurter Allgemeine Zeitung, den 22. März 1932
| |||||||||||||||
