Божидар Здравков
Божидар Здравков | |
български юрист и политик | |
Портретна снимка. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
Роден | Божидар Антонов Здравков
|
---|---|
Починал | 25 септември 1959 г.
|
Учил в | Загребски университет Софийски университет |
Партия | Демократическа партия |
Семейство | |
Съпруга | Стела Кутева-Здравкова |
Божидар Антонов Здравков е български политик, кмет на Пловдив.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Здравков е роден в попадналия след Берлинския договор в Сърбия Пирот на 30 януари 1884 г. Баща му Андон е бояджия, председател на бояджийския еснаф в града.[1] По време на Сръбско-българската война баща му бяга на българска страна, заради което след края на войната семейството му за известно време е интернирано в Чачак. По-късно Андон Здравков се завръща в Пирот. Божидар Здравков завършва гимназия в Ниш.[2]
От 1904 до 1907 г. Здравков следва право в Софийския университет. След скандала с освиркването на цар Фердинанд през 1907 г. и закриването на университета, Здравков заминава да учи в Загребския университет, в който завършва право в 1909 г. Връща се в България и работи като съдия в Ямбол и Сливен. По време на Балканската и Междусъюзническата война е офицерски кандидат и подпоручик в 25 Драгомански полк.[3]
От 1914 г. живее в Пловдив, където е заместник-прокурор. Между 1918 и 1932 г. работи като адвокат, като междувременно се включва в дейността на местната организация на Демократическата партия.[4]
Като подпредседател на Демократическата партия в Пловдив през 1932 г. избран за кмет на града. На този пост остава до 1935 г. От 1936 до 1939 година отново е кмет на Пловдив. Здравков има големи заслуги за модернизацията на града и утвърждаването на международния мострен панаир. През времето на неговото управление в града се осъществяват редица благоустройствени мероприятия. Активно участва и в културния живот на града.
Умира на 25 септември 1959 г. в Пловдив.[5][6]
Личният му архив се съхранява във фонд 1026К в Държавен архив – Пловдив. Той се състои от 171 архивни единици от периода 1899 – 1994 г.[7]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На негово име е наречена улица „Божидар Здравков“ в Пловдив.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Друга 1883 – 1893, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1982, с. 462, 861.
- ↑ Кметът Божидар Здравков. Из личния му архив. Публикации в периодичния печат. Съставители: проф. д-р Радка Колева и Анастасия Толева, Пловдив 2013, с. 20 – 22.
- ↑ Кметът Божидар Здравков. Из личния му архив. Публикации в периодичния печат. Съставители: проф. д-р Радка Колева и Анастасия Толева, Пловдив 2013, с. 71.
- ↑ Кметът Божидар Здравков. Из личния му архив. Публикации в периодичния печат. Съставители: проф. д-р Радка Колева и Анастасия Толева, Пловдив 2013, с. 72 – 73, 97 – 112.
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 127 – 128.
- ↑ Териториална дирекция Държавен архив – Пловдив
- ↑ Божидар Антонов Здравков // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 14 март 2020 г.
- ↑ Караколев, Теодор. Улицата, свързваща 4 пловдивски кмета // mail.lostinplovdiv.com. Посетен на 10 ноември 2024.
|
|
- Български политици (1918 – 1945)
- Кметове на Пловдив
- Български съдии
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Възпитаници на Загребския университет
- Български подпоручици
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Балканските войни
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Поморавски българи
- Родени в Пирот
- Починали в Пловдив
- Почетни граждани на Пловдив