Двадесет и пети пехотен драгомански полк

Двадесет и пети пехотен драгомански полк
	Двадесет и пети пехотен драгомански полк
Информация
Активна	10 февруари 1900 – 1950
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон; Гарнизон; Щаб	София (10 – 14 февруари 1900); Брезник (от 14 февруари 1900); Цариброд (от 30 декември 1903), Сливница (след 1920), Кресна (от 7 май 1947)
Командири
Изтъкнати; командири	Ген. Константин Георгиев; Ген. Стефан Цанев

Двадесет и пети пехотен драгомански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.

Формиране

Двадесет и пети пехотен драгомански полк е формиран в София под името Първи пехотен резервен полк на 10 февруари 1900 година съгласно указ № 9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. За кадър на полка се превеждат чинове от 1^-ви и 6^-и пехотни полкове.^[1] На 14 февруари 1900 г. е преместен на гарнизон в Брезник.^[2] На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 25^-и пехотен драгомански полк.^[3] С указ от 30 декември 1903 година за организацията на пехотните дивизии в българската армия за щаб на полка е определен град Цариброд. Организационно Двадесет и пети полк е част от Първа пехотна софийска дивизия.^[4]

Личният състав на полка се попълва предимно от Царибродска, Берковска и Софийска околия.

На 17 септември 1912 година от състава на полка в Цариброд се формират 3^-та и 4^-та дружина от новосъздадения 38^-и пехотен полк.^[5]

Балкански войни (1912 – 1913)

В Балканската и Междусъюзническата война 25 пехотен драгомански полк заедно с 16 Ловчански полк образува първа бригада в новосформираната Десета сборна дивизия. В началото на войната полкът наброява 65 офицери и 3964 подофицери и войници.^[6]

На 10 октомври 1912 година, край с. Караюсуф полкът води тежка битка с настъпващата турска 1 Сборна редифска дивизия от Одринския подвижен корпус. В един от най-критичните моменти 6 и 7 рота на полка, командвани от поручик Загорски и капитан Гаврилов, отблъскват противника с удар „На нож“. 25-ти полк, подкрепен и от 38-ти полк от Първа дивизия отбива турския удар. ^[7]

В Люлебургас-Бунархисарската операция полкът се сражава на десния български фланг, южно от Люлебургас.

В Междусъюзническата война 25-ти полк води тежки боеве с превъзхождащи го гръцки сили край с. Лахна, Лъгадинско, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен – Куматинци, при Сушица-Видрен, при Крастав връх и е принуден да отстъпи.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 – 1918) 25 полк воюва в състава на 2^-ра бригада на 1^-ва пехотна софийска дивизия.^[8]

В началото на българската намеса във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[8]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 47 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 5074	Коне: 456	Обикновени коли: 53	Пушки и карабини: 4410 Картечници: 4

Двадесет и пети полк участва в разгрома на сръбските войски в Моравската операция и в Косовската операция. През 1915 година воюва при атаката на връх Джурова глава, Вража глава, Родина Чука и хребета Сланиница, при Кошутица, връх Черта, Турско Ливаде, при Бела паланка – Врагудинъц, при Лесковъц, Камениста чука – Кремен – Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки.

В началото на 1916 година заедно с останалите подразделения на Първа дивизия полкът е включен в състава на Трета армия и участва във войната с Румъния. Към 1 септември 1916 година, когато започват военните действия срещу румънските, руските и сръбските части в Добруджа, брои 5182 души, от които 69 офицери. В неговия състав са включени и 6 картечници, чийто брой нараства по-късно^[9].

По време на атаката на Тутракан втора бригада на Първа дивизия има спомагателна роля.

На 20 октомври 1916 година, при втората атака на Кубадинската позиция, 25 полк разгромява руския 241 полк и пленява три картечници и 68 войници. В това сражение са убити двама български офицери и 52 подофицери и редници, 9 офицери и 209 подофицери и редници са ранени, а 39 души са изчезнали^[10].

25 полк се отличава на 23 октомври 1916 г. при преследването на противника след сраженията при Кубадин, когато във вихрен бой пред погледа на престолонаследника, бъдещия цар Борис III, разгоромява румънските 51, 52 и 30 полкове. Победата в това сражение струва значителни загуби^[11].

През ноември 1916 година, преди форсирането на Дунав и започването на Букурещкото настъпление в някои части на полка избухват бунтове на войници, които след прогонването на портивника от по-голямата част от Добруджа не желаят да навлязат и воюват в чужда страна.

През март 1917 година части на полка участват в потушаването на сръбските бунтове в тила на българската армия, известни като Топличко въстание. На 17 март 1917 г. полкът превзема завладения от въстаници град Куршумлия.^[12]

През април 1917 г. от третите дружини на 1^–ви пехотен софийски полк, 6^–и пехотен търновски полк и 25^–и пехотен драгомански полк е формиран 81^-ви пехотен полк.^[8]

Съгласно клаузите на Солунското примирие, от 2 октомври до 12 декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на Антантата. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (знаменосец до 1926 г.) и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го скриват, заедно с касата на полка, избягват от плен и за дванадесет денонощия, движейки се само нощем, достигат до Цариброд и го предават на командира на допълващата дружина на полка подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща в България на 12 декември 1918 г., посрещнат от развятото си знаме.

Знамето на 25–и пехотен полк е наградено с Военен орден „За храброст“ III ст. За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден „За храброст“ IV ст.

Между двете световни войни

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 25^-а пехотна драгоманска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 25^-а пехотна драгоманска дружина и 1^-ва пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.^[1] На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме на 25-и пехотен драгомански полк. На 9 май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията генерал майор Константин Лукаш. Съгласно заповед №25 от 5 юни 1937 година втората дружина на полка се преименува на 16^-а пехотна ловчанска дружина^[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на южната (1943), а от юни 1944 на западната граница на България. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 1^-ва пехотна софийска дивизия.^[1] Води боеве при Бояново.^[2]

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 25^-а допълваща дружина.^[1]

През 1946 – 1947 г. за усилване на войските по южните граници с Указ № 25 на Председателството на Народна република България 25-и пехотен полк е предислоциран в с. Гара Пирин, където поставя началото на формирането на 3-та планинска стрелкова бригада. През 1950 г. 25-и пехотен драгомански полк е преименуван на 32-ри стрелкови полк.^[13]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Първи пехотен резервен полк (1900 – 1903)
Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1904 – 1920)
Двадесет и пета пехотна драгоманска дружина (1920 – 1928)
Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1928 – 1950)

Командири

№	звание	име	дати
1.	Полковник	Еню Денчев	от 1900
	Полковник	Георги Касабов	към 1904
	Полковник	Иван Пачев	1907 – 1911
	Полковник	Йордан Динолов	1912 – 23 юли 1913
	Полковник	Георги Касабов	23 юли 1913 – 4 август 1913
	Полковник	Йордан Динолов	от 4 август 1913
	Подполковник	Константин Георгиев	през 1915
	Полковник	Тодор Златев	1915 – октомври 1916
	Подполковник	Иван Цанев	до 3 януари 1917
	Подполковник	Петър Коняров	3 януари 1917 – 1917
	Подполковник	Георги Георгиев	1917 – септември 1919
	Полковник	Халачев	от 1919 – декември 1920
	Майор	Никола Шаранков	от декември 1920
	Подполковник	Иван Дипчев	15 юни 1921 – 23 август 1924
	Подполковник	Петър Ковачев	23 август 1924 – 17 февруари 1928
	Полковник	Стефан Цанев	17 февруари 1928 – 19 май 1931
	Полковник	Манов	18 май 1931 – 14 юни 1932
	Полковник	Константин Панов	14 юни 1932 – 24 октомври 1932
	Полковник	Радослав Календеров	24 октомври 1932 – 24 октомври 1934
	Подполковник	Игнат Илиев	от 24 октомври 1934
	Подполковник	Богдан Събев	1935 – 1938?
	Полковник	Сокол Алексиев	1938 – 1939?
	Подполковник	Борис Монев	1939 – 1944?
	Генерал-майор	Игнат Илиев	1944
	Подполковник	Иван Георгиев	1944
	Подполковник	Дамян Бейнов	от 1 ноември 1944
	Полковник	Атанас Русев	30 юни 1947 – февруари 1948 г.

Други командири: Александър Балжаларски, Добри Попов.

В художествената литература

В очерка си „Кайпа“ (1914) Йордан Йовков пресъздава с документална точност сражение, водено от 25 и 16 пехотен полк през октомври 1912 година.^[14]

Вижте също

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48
↑ ^а ^б ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя
↑ Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359 – 360.
↑ Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361.
↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62
↑ Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 492
↑ Косев, Кирил. Подвигът, София 1986, с. 53
↑ ^а ^б ^в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792.
↑ Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718 – 719
↑ Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 826 – 828
↑ Марков, Георги. Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 -1919 г., София 2006, с. 101.
↑ Цветков, Кирил. Алманах на Сухопътните войски в България. Т. 2. София, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2016. ISBN 978-954-509-566-5. с. 141.
↑ Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Том първи, София, Издателство „Български писател“, 1970, с. 305 – 316, 535, 539 – 540.

Източници

Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Портал „Военна история на България“

[paf-1] а ^б ^в ^г ^д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48

[dvia-2] а ^б ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя

[3] Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359 – 360.

[4] Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361.

[5] Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62

[6] Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 492

[7] Косев, Кирил. Подвигът, София 1986, с. 53

[psv_kes-8] а ^б ^в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[9] Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792.

[10] Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718 – 719

[11] Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 826 – 828

[12] Марков, Георги. Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 -1919 г., София 2006, с. 101.

[13] Цветков, Кирил. Алманах на Сухопътните войски в България. Т. 2. София, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2016. ISBN 978-954-509-566-5. с. 141.

[14] Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Том първи, София, Издателство „Български писател“, 1970, с. 305 – 316, 535, 539 – 540.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]