Христо Зидаров
| Христо Зидаров | |
| български духовник и революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 ноември 1929 г.
|
| Учил в | Самоковска духовна семинария |
Христо Т. Зидаров е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 юни 1865 година в Мустафа паша, тогава в Османската империя, днес Свиленград, България.[1] Завършва Самоковското духовно училище и е изпратен в родния си град от Българската екзархия като един от петимата по това време български свещеници в Мустафа паша.[2] След това става архиерейски наместник в Кавадарци и съответно председател на Кавадарската българска община.[3][4] Докато е в Кавадарци развива дейност за ВМОРО и в 1901 година е арестуван при Солунската афера, след което е заточен в Подрум кале.[5]
На 25 август 1910 година е назначен за архиерейски наместник в Булгаркьой.[6]
Умира на 14 ноември 1929 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Христов, Христо. Васил Левски, 1837-1987. Изследвания. Издателство на Българската академия на науките, 1987. с. 223.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 202.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 897.
- ↑ Македонски преглед, томове 28–29, Македонски научен институт, София, 2006, стр. 66.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 210.
