Попчево
| Попчево Попчево | |
| — село — | |
 | |
  Попчево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Плавуш |
| Надм. височина | 525 m |
| Население | 221 души (2021) |
| Пощенски код | 2413 |
| МПС код | SR |
| Попчево в Общомедия | |
Попчево (на македонска литературна норма: Попчево) е село в община Струмица на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Попчево е разположено в падината на Беласица, в близост до езерото Водоча и отстои на 9 километра от Струмица.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век Попчево е чисто българско село в Струмишка каза на Османската империя. През 60-те години в селото е разкрито новобългарско училище. За известно време в него учителства изтъкнатия просветител Арсени Костенцев. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Попчево (Poptchevo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 295 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 217 жители, всички християни.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в Папчево има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
В 1901 година в селото става учител Васил Драгомиров, който преподава две учебни години до 1903 и пише:
| „ | Село Попчево, може би, бе най-малкото в Струмишка околия. То се състоеше от 36 къщи по 18 в две махали, разделени от два дола и по една чешма. Махалите една друга не можеха да се виждат изцяло. В едната махала бяха черквата и училището, а в другата хамбара и кулата на бега... Населението е чисто българско и патриотично, винаги са имали учители, но до мене килийни.[4] | “ |
След закриването му след Младотурската революция от 1908 година, в края на 1909 година Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов възобновяват селския революционен комитет.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Селото е освободено от османска власт през Балканската война в 1912 година от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[7] С Букурещкия договор от 10 август 1913 година селото става част от Царство България. По Ньойския договор от 1919 година е предадено с цяло Струмишко на Кралството на сърби, хървати и словенци.
В 1941 година е анексирано от Царство България. По време на българското управление Петър Ив. Попов от Кочериново е кмет на Попчево от 18 август 1941 година до 15 юли 1943 година. След това кметове са Димитър П. Бянов от Силистра (28 юли 1943 - 17 февруари 1944) и Никола Еф. Попов от Разловци (4 март 1944 - 9 септември 1944).[8]
В селото има паметник на Христоман Василев (Попчевски), обесен в Струмица за участие в атентат на железопътната линия Скопие – Солун.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 343 жители.[10]
Според данните от преброяването през 2021 г. Попчево има 221 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 203 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 18 |
В София, в Гевгелийския квартал, основан от българи бежанци от Гевгели и Гевгелийско, една от улиците носи името на село Попчево.[12]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Попчево
Алекса Иляшов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО[13]- Илия Бачев (около 1878 – след 1942), български революционер от ВМОРО
- Наке Георгиев (около 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, чета на Иван Бърльов[14]
- Наки Г. Илиев (около 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 13-а кукушка дружина[15]
- Тимо Иляшев (около 1878 – след 1942), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
- Туше (Тушо) Лазаров (около 1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина, убит на 17 юни 1913 година при кратовското село Емирица[16]
- Христоман Попчевски (1870 – 1904), български революционер от ВМОРО
- Починали в Попчево
Ана Поцкова (1926 – 1944), югославска партизанка, Струмишки партизански отряд[17]- Назим А. Нуманов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[17]
- Паско А. Василев (1896 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[17]
- Стоян Лулчов Пашов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[18]
- Тальа Бикова (1927 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[19]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Попчево е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 156.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 88.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 161 – 163.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ Как българските бежанци основаха своя "малка Македония" в София // bgnow.eu.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
- ↑ а б в Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 67
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 148.
| |||||||||||||||||||
