Христоман Попчевски
| Христоман Попчевски | |
| български революционер | |
 Паметник в родното му село | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Христоман Попчевски в Общомедия | |
Христоман (Христо, Ристоман, Ристо) Василев Кочев, известен като Христоман (Ристоман) Попчевски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, отговорен за атентата на влака Скопие – Солун на 4 юни 1904 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христоман е роден в струмишкото село Попчево, тогава в Османската империя. Занимава със скотовъдство и земеделие, но и с кираджийство,[1] което става основен поминък на Попчево след построяването на железопътната гара „Удово“ по линията Солун – Скопие.[2] Пренася оръжие и боеприпаси за ВМОРО.[1] И съпругата му Парашка помага организацията, като организира жените в селото да плетат, да събират храна за комитите и пр.[3]
Христоман извършва атентата при Гевгели през 1904 година. Организаторът Никола Жеков идва в Попчево заедно със своя приятел Стоян Попов и се среща с кираджиите от това село, между които е и Христоман,[4] който им казва:
| „ | Освен мене няма друг кираджия, който да я отнесе и предаде на влака. Аз съм познат с челебията и мен ще ме послуша да сложи сандъка в пощата.[5] | “ |
_(5).JPG)
Така Христоман е избран за извършител и отнася сандъка с адската машина на гарата при Удово, като го предава като пощенска пратка. Сандъкът е поставен в пощенския вагон на влака, пътуващ от Скопие за Солун. Около 8 часа вечерта на 4 юни 1904 година адската машина избухва. Пострадали няма. Впоследствие започва разследване и арести, като Христоман е задържан от турските власти и обесен на гарата в Гевгели на 8 юли. Според Илия Докторов най-голям грях за обесването на Христоман има българският търговски агент в Солун Атанас Шопов, който съобщава на Хилми паша, че Христоман е атентаторът.[6]
Първоначално Христоман е погребан в тогавашните български гробища в Гевгели. По поръчка на Докторов Кирил Хаджимицов, също член на ВМОРО, изработва каменния кръст на гроба му.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 64.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 156.
- ↑ Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 65.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 161 – 162.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 162.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 94.
