Градско Балдовци
| Градско Балдовци Градско Балдовци | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Градско Балдовци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 200 m |
| Население | 626 души (2021) |
| Пощенски код | 2410 |
| МПС код | SR |
Градско Балдовци или Балдевци (на македонска литературна норма: Градско Балдовци) е село в община Струмица на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 1 km югоизточно от Струмица и на практика е махала на града.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Балдавци (Baldavtzi) е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 90 българи и 10 цигани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Балдевци е населявано от 265 жители, от които 240 българи християни и 25 турци.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в селото има 216 българи екзархисти и 18 цигани.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балдовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Градско Балдевци живеят 23 турци, а останалите жители на селото са българи.[5]
В 1936 година в селото е построена църквата „Свети Илия“.[6]
Според преброяването от 2002 година Градско Балдовци има 755 жители – всичките северномакедонци.[7] В селото има основно училище „Никола Вапцаров“, църква „Свети Илия“ и футболен клуб „Търкайна“.[8]
Според данните от преброяването през 2021 година Градско Балдовци има 626 жители.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Балдовци
Трайко Николов, български революционер, деец на ВМРО[10]- Траян Цветков (о. 1890 – неизв.), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на Кюстендилската дружина[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 789 и 827.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Градско Балдовци[неработеща препратка].
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 940.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 789.
| |||||||||||||||||||
