Раборци
| Раборци Раборци | |
| — село — | |
_(4).JPG) „Св. св. Кирил и Методий“ | |
  Раборци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Плавуш |
| Надм. височина | 374 m |
| Население | 77 души (2021) |
| Пощенски код | 2413 |
| МПС код | SR |
| Раборци в Общомедия | |
Раборци (на македонска литературна норма: Раборци) е село в община Струмица на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено югозападно от Струмица.
История
[редактиране | редактиране на кода]На километър южно от Раборци е античната и средновековна крепост Василица.[1][2]
През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Раборци (Rabortzi) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 76 българи.[3] В статията „Материали по географията. Струмишко“, издадена в продължение през 1896 и 1897 година, митрополит Герасим Струмишки пише, че Раборци е малко селце с 13 къщи, тоест 65 жители, които се занимават със земеделие и скотовъдство, а въпреки че цялото население е под ведомството на Българската екзархия, селото е чифлик на „единъ фанатикъ гъркоманъ“.[4][5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 80 жители, всички българи християни.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 80 българи екзархисти.[7]
Според преброяването от 2002 година Раборци има 105 жители, всички северномакедонци.[8] В селото има основно училище „Даме Груев“ и църква „Свети Кирил и Методий“.[9]
Според данните от преброяването през 2021 г. Раборци има 77 жители.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 316.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Материали по географията. Струмишко. Отъ Архимандритъ Герасимъ. // Библиотека XVI-XVII. 1896. с. 79.
- ↑ Материали по географията. Струмишко. Отъ Архимандритъ Герасимъ. // Библиотека XVIII-XX. 1897. с. 89, 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Раборци Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine..
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
| |||||||||||||||||||
