Илия Гологанов
| Илия Гологанов | |
| български революционер | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 септември 1910 г.
|
| Учил в | Робърт колеж |
Илия Иванов Гологанов с псевдоними Блок и Струмски[1] е български публицист и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илия Гологанов е роден във валовищкото село Крушево, което тогава е в Османската империя, днес Ахладохори, Гърция. Произхожда от големия род Гологанови и е син на възрожденеца Иван Гологанов. През 1878 година постъпва в Робърт колеж в Цариград[2], който завършва успешно. През 1888 година изпълнява длъжността секретар на Българската екзархия.[3] Влиза във Върховния комитет и редактира органа му „Реформи“, както и близкия до комитета „Борба за свободата на Македония и Одринско“. През 1900 година е делегат на Софийското дружество на Седмия македонски конгрес.[4] При разцеплението в организацията подкрепя крилото на генерал Иван Цончев. Кореспондент е на вестник „Мир“. В 1904 година придружава генерал Цончев при обиколката му в Западна Европа за пропагандиране на целите на организацията. След 1908 година сътрудничи на литературното списание „Културно единство“, издавано в Солун[5] и на органа на Народната партия вестник „Мир“.[6]
Умира през 1910 година във Валовища.[7][8]
Синът му, Александър Гологанов и брат му Спиро Гологанов загиват на фронта през Първата световна война.[9][10]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Лазар Гологанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Гологанов (1810 – 1865) | Теодосий Гологанов (1800 – 1888) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Гологанов (1839 – 1895) | Теодосий Гологанов (1846 – 1926) | Никола Гологанов (1850 – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Гологанов (1865 – 1910) | Иван Гологанов (1870 – 1908) | Спиро Гологанов (1880 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Гологанов (1893 – 1916) | Иван Гологанов (1899 – 1969) | Димитър Гологанов (1901 – 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гологановъ, Ил. Албанскиятъ въпросъ // Българска сбирка XVII (4). София, 1 априлъ 1910.
- Гологановъ, Ил. Младотурцитѣ и албанцитѣ // Българска сбирка XIX (7). София, 1912.
- "Екзархията", в-к "Реформи", год. VII, бр. 44, София, 22 октомври 1905 година
- "По долината на Белица", сп. "Българска сбирка", год. XVIII, книга 5, София, 1 май 1911 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17, 94.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.596.
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2000, стр.135.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 44-45.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 240.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 35.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 102.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 188, л. 17
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 19, л. 5
