Веда Словена
| „Веда словена“ | |
 том 1, Белград, 1874 г. | |
| Автор | Стефан Веркович |
|---|---|
| Първо издание | том 1 – 1874, том 2 – 1881 г. том 1 – Сърбия, том 2 – Русия |
| Издателство | Държавна щампария |
| Оригинален език | български |
| Жанр | фолклор |
| „Веда словена“ в Общомедия | |
„Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“ (на руски: Веда Словенахъ) е сборник с народно песенно творчество публикуван от босненския хърватин Стефан Веркович в два тома през 1874 г. и през 1881 г. Съдържанието на сборника е представено за пръв път през май 1867 г. на Първата всеруска етнографска изложба в Москва, където предизвиква сензация, тъй като претендира че показва културно наследство от югозападните Родопи, наличие на митологеми и исторически спомени от предхристиянски времена. Селата, в които са събирани песните и преданията, са основно в Татарпазарджишката каза (Селча, Чавдарли, Касакли, Доспат, Цицюво, Плетена) и в Неврокопската каза (Джиджево, Теплен, Крушево, Карабула, Долно Дряново, Рибница, Абланица, Лъжен, Фъргова).
Песните от сборника са предоставени на Веркович от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско, който твърди, че ги е записвал в продължение на 12 години. Двата тома на „Веда Словена“ включват 23 809 стиха. Изложените в сборника умотворения са с необикновена тематика и съдържание – говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на болгарския (дунавски) народ.
Сензационното съдържание на „Веда Словена“ става повод за възникването на научен спор, полемики по който съществуват и днес. Редица учени като Константин Иречек, Иван Шишманов[1] и Михаил Арнаудов смятат, че в действителност сборникът е мистификация, като в подкрепа на това твърдение съществуват различни аргументи.[2] Спора започва френският славист Луи Леже през 1873 г. Поводът е научна анкета от френските учени Албер Дюмон и Огюст Дозон, свързана с предварителна публикация „Древняя болгарская песня об Орфее“ (с превод на руски от Райко Жинзифов) през 1867 г. в Москва. След издаването на двата сборника от Веркович конфронтацията се задълбочава от двата предговора, в които публикуваните песни и предания са квалифицирани като сензационно откритие на епос, съхранил верски представи и обредни реликти, представящи славянските болгарски народи като носители на етнокултура, по-стара от ведическата. Този възглед е близък до мнението на българския романтичен националист Георги Раковски, че древните българи са носителите на санскрит, но славата им бива приписана погрешно на други народи. Подозренията за автентичноста на текстовете се засилват, след като става известен събирачът, записал голяма част от песните – учителят Иван Гологанов, учил в гръцко училище, имащ известни познания по митология, вероятно запознат и с трудовете на Раковски. Тази версия е подкрепена от българския литературен историк, критик и фолклорист академик Петър Динеков (1910 – 1992).
Фототипното издание на „Веда Словена“ през 1980 година става основа за нова дискусия сред литератори фолклористи като Кръстьо Куюмджиев, Владимир Свинтила, Никола Георгиев, Михаил Неделчев, Илия Конев, Невена Стефанова, Стефан Елевтеров, Тодор Ризников, Тадеуш Шишмански, Тодор Балкански и др. След дългосрочно анкетиране в Родопите Тодор Ризников изразява убеждение в автентичността на песните. През 1991 г. се появява монографията на Иван Богданов „Веда Словена и нашето време“, която е най-сериозният опит да бъде доказана автентичността на цикъла.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На „Веда Словена“ е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Генчев, ст.н.с. I ст. д-р арх. Христо Христов. София, мислена в пространството и отвъд времето – Глава I. Началото. Преселение (с.9 – 40) и Глава II. Браздите по пътя (с.41 – 68) – Второ допълнено издание, Фондация ЕХГ, София, 2012.
- Пъзелът „Веда Словена". В: Списание 8, брой 11/2013 г. – тема на броя.
- Бочков, Пламен. Веда Словена – 140 години по-късно – Издателство на Нов български университет, София, 2015.
- Веда Словена - Адаптирано издание. Колектив. Ракета, София, 2019.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Веда Словена, том 1
- Веда Словена, том 2
- „Веда Словена“ Архив на оригинала от 2007-03-11 в Wayback Machine. – на диалектен български
- ВЕДА СЛОВЕНА – НАЙ-СТАРИЯТ ФОЛКЛОР НА ЕВРОПА, ИЛИ НАЙ-ГОЛЯМАТА НАУЧНА МИСТИФИКАЦИЯ Архив на оригинала от 2012-01-26 в Wayback Machine.
- Делото на Стефан Веркович, Петър Динеков
- Загадката „Веда Словена“ Архив на оригинала от 2006-12-09 в Wayback Machine.
- Загадката „Веда Словена“
- Лексикален анализ на „Веда Словена“ Архив на оригинала от 2007-03-11 в Wayback Machine.
- Потомък на Иван Гологанов нищи Мистерията „Веда Словена“
- Рецензия от д-р Марияна Хр. Витанова към ново издание на „Веда Словена“, изд. „Отворено общество“, т.I, 659 с., т.II, 510 с., София, 1997 г. Архив на оригинала от 2005-01-27 в Wayback Machine.
- Статии за Веда Словена от Христо Спириев
- ФЕНОМЕНЪТ „ВЕДА СЛОВЕНА“ Архив на оригинала от 2012-01-28 в Wayback Machine.
