Кочо Мавродиев
| Кочо Мавродиев | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1860 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Константин (Кочо) Костадинов Мавродиев с псевдоним Симеон[1] е изтъкнат български възрожденски просветен деец и екзархийски учител.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в село Гайтаниново, Неврокопско. Произхожда от родолюбиво учителско семейство. Брат е на Димитър Мавродиев и Петър Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[3] Първоначално учи в родното си село, а след това в класното училище в Неврокоп. Получава специална учителска подготовка в педагогическото училище в София. Заедно с баща си и по-големия си брат, подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.[4]
През 1882 година Мавродиев е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от турската държавна комисия по просвета в град Солун. През същата година е назначен за главен учител в българското училище в град Петрич, а по-късно и за околийски училищен инспектор. Той насърчава петричани през пролетта на 1883 година да започнат строеж на ново училище.[5] На 20 юни същата година за първи път организира публичен годишен изпит в българското училище, на който са поканени и представители на местната турска власт.[6] По негова инициатива през учебната 1886-1887 година училището прераства в класно. Допринася за откриването на много български училища в Петричкия край и създаването на девическо училище в града през 1885 година. Активно участва в църковно-националните борби в град Петрич и района. Основа църковен хор и организира първото честване на Деня на славянските просветители в града през 1889 година. Негови нововъведения са учебната екскурзия, наблюдението, природният кът в училище и училищните празници.[2]
В Петрич Кочо Мавродиев се оженва за учителката Параскева Филипова от същия град и поставят началото на голям род.[2]
През учебната 1897-1898 година Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в град Валовища, където също развива богата родолюбива дейност. Учебното дело в града бележи напредък, а празникът на светите братя Кирил и Методий започва да се се празнува не само от учениците от „Долни Варош“, а от целия град и селата.[7] През 1908 година той е избран за първи директор на трикласното училище с пансион в голямото драмско село Просечен.[8] Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти.[2]
През Балканската война 1912-1913 година е назначен за помощник-кмет на град Сяр. Убит е на 26 юни 1913 година по жесток начин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата война.[9][10] Името му носи училище и улица в Петрич.[2][11]
Негов син е ученият професор Благой Мавров.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Кочо Мавродиев | Янинка Сарафова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Параскева Мавродиева (1870 – 1949) | Кочо Мавродиев (1860 – 1913) | Петър Мавродиев (около 1865 – ?) | Димитър Мавродиев (1853 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Мавров (1897 – 1967) | Методи Мавров (1903 – ?) | Радомир Мавров | Крум Мавродиев (1894 – ?) | Владимир Мавродиев (1890 – 1977) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Мавров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Попов, Н. Учителят на Петрич. Пиринско дело, Благоевград, № 60, 23 май 1970.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Операция Слава - Кочо Мавродиев
- 110 г. от смъртта на Кочо Мавродиев, petrichhistorymuseum.bg
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 384.
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 44.
- ↑ Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 101.
- ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 121.
- ↑ Кочов, Апостол. Църковно-училищнитe борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.105.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 267-268.
- ↑ Милетич, Любомир. Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война. София, 1913, стр.50.
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, 1987, стр 111.
