Димитър Мавродиев
| Димитър Мавродиев | |
| български революционер | |
![Димитър Мавродиев с двамата му синове Крум и Владимир[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dimitar_Mavrodiev_with_his_sons.jpg) Димитър Мавродиев с двамата му синове Крум и Владимир[1] | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 октомври 1935 г.
|
Димитър Костадинов Мавродиев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мавродиев е роден на 17 юли 1853 година в Гайтаниново, Неврокопско, в Османската империя, днес България. Брат е на Кочо Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[2] В 1873 година завършва четвъртокласно училище в София. Заедно с баща си и брат си подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.[3] Работи като учител в Старчища (1873 - 1874), Неврокопско, Додулари, Солунско (1874 - 1875) и Зарово, Лъгадинско (1875 – 1877) и на други места.
От 1881 до 1884 година учителства в Сяр като помощник на главния учител Петър Сарафов, на когото Българската екзархия възлага да възстанови българското учебно дело в града.[4] В края на 1884 година след клевети от гръцките духовни власти, заедно с други български общественици е арестуван и предаден на военен съд. Осъден е на четири години заточение в Диарбекир. Първоначално лежи една година в затвора в Солун, а впоследствие е преместен за още една година в Халеб. По-късно е заточен в Диарбекир, където остава в периода 1887 – 1888 година. След освобождението си се връща в Гайтаниново и става търговец. В 1892 година се заселва в Неврокоп и отваря хан.
В 1895 година става член на ВМОРО. В същата година основава революционен комитет в Неврокоп и е негов председател до декември 1898, когато заради преследвания от турските власти е принуден да се пресели в София, където работи като държавен чиновник.
През Балканската война, синовете му Крум и Владимир са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Димитър Мавродиев умира на 10 октомври 1935 година в София.[6][7][8]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Кочо Мавродиев | Янинка Сарафова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Параскева Мавродиева (1870 – 1949) | Кочо Мавродиев (1860 – 1913) | Петър Мавродиев (около 1865 – ?) | Димитър Мавродиев (1853 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Мавров (1897 – 1967) | Методи Мавров (1903 – ?) | Радомир Мавров | Крум Мавродиев (1894 – ?) | Владимир Мавродиев (1890 – 1977) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Мавров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Мавродиев, Димитър. От Серес до Диарбекир (спомени от Димитър Мавродиев). София, машинопис, ЦДА, 1935.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ЦДА, фонд 771К, опис 2, а.е. 239, л. 1
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 384.
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 412.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 267.
