Петър Мавродиев
| Петър Мавродиев | |
| български лекар | |
 При завършването на Солунската гимназия, Солун, 1886 година | |
| Роден |
около 1865 г.
|
|---|---|
| Петър Мавродиев в Общомедия | |
Петър Костадинов Мавродиев (Чернев) е български учител и лекар.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мавродиев е роден около 1865 година в Гайтаниново, Неврокопско, тогава в Османската империя, днес България. Баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 - 1870 година в Гайтаниново.[1] Той е най-малкият брат на Димитър Мавродиев и Кочо Мавродиев.[2] В 1886 година Петър Мавродиев завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[3] Започва работа като български учител. Учителства в класното българско училище в Кукуш, където преподава естествена история.[4] През учебната 1886/1887 година, когато Сярското българско училище става трикласно, Петър Мавродиев е назначен за главен учител.[5] На тази длъжност той остава две учебни години. През ноември 1887 година по заповед на Екзархията, разкрива пансион за учениците от класното и основното училище. През учебната 1888/1889 година е редови учител в училището.[6]
По-късно заминава за чужбина, за да продължи образованието си и в 1896 година завършва медицина в Женева.[7][8] Дипломира се под името доктор Петър Чернев.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Кочо Мавродиев | Янинка Сарафова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Параскева Мавродиева (1870 – 1949) | Кочо Мавродиев (1860 – 1913) | Петър Мавродиев (около 1865 – ?) | Димитър Мавродиев (1853 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Благой Мавров (1897 – 1967) | Методи Мавров (1903 – ?) | Радомир Мавров | Крум Мавродиев (1894 – ?) | Владимир Мавродиев (1890 – 1977) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Мавров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 384.
- ↑ а б Даскаловъ, Ангелъ. Изъ миналото на Неврокопско и близкитѣ му покрайнини // Македонски Прегледъ VII (книга 1). София, 1931. с. 108.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159 – 160.
- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 31-32.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
