Направо към съдържанието

Никола Янишлиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Янишлиев
български просветен деец
Роден
1878 г.
Починал
14 ноември 1924 г. (46 г.)
Учил вЗагребски университет
Семейство
Братя/сестриБорис Янишлиев
Подпис

Никола Дионисиев Янишлиев е български просветен деец от Македония.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Никола Янишлиев е роден в град Дойран в 1873[1] или 1878 година. Баща му Дионис Н. Янишлиев (1841 – 1916) е виден български деец в града, ученик на Андроник Йосифчев и Димитър Миладинов, а след това на първото българско училище в Цариград. Брат му Борис Янишлиев е също учител.

Подпис на Никола Янишлиев под препис на писмо на Битолското девическо училище до българския екзарх от 1901 година

В 1896 година завършва с единадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След това учи в Загребския университет, Австро-Унгария, но не го завършва. Връща се в родния край и учителства в Битоля, Скопие, Дедеагач и Цариград. През учебната 1900/1901 година е учител във Валовища.[3] В 1901/1902 и 1902/1903 година преподава в Скопското българско мъжко педагогическо училище, както и в Българското класно девическо училище в града (пеене, химия, минералогия, антропология).[4][5] По-късно е временен управител на Българското девическо училище в Битоля.[6]

Избухването на Междусъюзническата война го заварва като класен учител в Битоля. На 17 юни 1913 година е арестуван от сръбските власти и след като отказва да подпише декларация, че е сърбин, е екстерниран в България на 13 юли.[7][8][9]

Успоредно с учителската професия се интересува от хорово и църковно пеене и е един от първите организатори на училищни хорове в българските земи.[10]

Дълги години администрира вестник „Свободна реч“. Никола Янишлиев умира на 14 ноември 1924 година.[1]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Никола Янишлиев // „Независима Македония“ II (85). София, СМЕО, 21 ноември 1924. с. 3.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  3. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 149.
  4. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) – 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 23 – 24 (писмо на управителя на Българското девическо училище Иван Благоев до българския екзарх във връзка с учебните дела)
  5. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 16.
  6. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 50 гръб.
  7. ↑ Кирил Пърличев. „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 - 1915)“.
  8. ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998, стр. 34.
  9. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 381.
  10. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 281.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Янишлиев&oldid=12415632“.