Бонча Пекова
| Бонча Пекова | |
| българска революционерка и учителка | |
| Родена |
1883 г.
|
|---|---|
| Починала | не по-рано от 1943 г.
|
Бонча Пекова Серафимова–Тодорова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1883 година[2] в драмското село Плевня, тогава в Османската империя, днес Петруса, Гърция.[1] Баща ѝ Пеко Серафимов е революционер на ВМОРО, четник при Гоце Делчев, убит от новите гръцки власти в 1913 година, роднина на българския възрожденец Печо Хаджиоглу.[3] В 1901 година Бонча Пекова завършва с ΧΙ випуск Солунската българска девическа гимназия.[4] Още като ученичка в Солун започва да изпълнява задачи за ВМОРО. По-късно участва в организирането на Илинденско-Преображенското въстание. Заловена е като куриерка на ВМОРО и е осъдена на 1 година затвор, като излежава присъдата в солунския затвор Еди куле.[1]
Учителка е в Демирхисар в учебната 1904/1905 година,[5] като главният учител Стефан Иванов пише за нея, че въпреки че е завършила Солунската гимназия, тя не е добре подготвена педагогически и няма такт и умение при преподаването.[6] Работи като учителка в драмското село Просечен и по време на учителстването си там е осъдена на осем месеца арест. В 1907 година отново е осъдена за революционна дейност на още една година затвор, която отново лежи в Еди куле.[1] След Хуриета преподава в Леринското българско училище.[7]
След като Драмско попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година, Бонка Пекова остава да живее в Гърция.[1] Поддържа българщината в родния си край, за което на 1 март 1941 година е интернирана в Пирея. Освободена е от германските войски и се завръща в Драма на 24 май 1941 година, където живее.[8]
На 17 февруари 1943 година, като жителка на Драма, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 65.
- ↑ Към 17 февруари 1943 година е на 60 години.
- ↑ „Пенсия №56; животописна бележка на Бонча Пекова“, публикувано в „Македоно-одрински свидетелства. Регистър на тучастниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.“, София, 2021 годинa // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 23 август 2021 г.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 163.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 155.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 156.
- ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 52. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 66.
- Български просветни дейци от Македония
- Възпитанички на Солунската българска девическа гимназия
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Деятелки на ВМОРО
- Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Дейци на ВМОРО, ВМОК и ВМРО, получили българска народна пенсия
- Родени в Плевня
- Драмчани
- Българи в Гърция