Печо Хаджиоглу
| Печо Хаджиоглу | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
Печо (Пейчо) Хаджидимитров (Хаджидимитрев, Миталев), известен като Печо Хаджиоглу, е виден деец на Българското възраждане и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Печо Хаджиоглу е роден в село Плевня, Драмско, днес Петруса, Гърция. Той е един от лидерите на българската екзархийска партия в Драмско и най-уважавания първенец на родното си село. Ползва се с доверието на влиятелния Тахир Омер бей от Драма и минава за негов първи човек.[2] Енергичен и авторитетен, неговата дума е закон за съселяните му.[3] Участва в народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[4] През 1870 година заради дейността си три пъти е задържан от османските власти.[5] Подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 350 гроша.[6] На 20 май 1878 година Печо Хаджиоглу заедно с Алекси Чанов от името на Драмската българска община подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[7] Поддържа връзки с учителя Георги Зимбилев[8] и хаджи Димко Хаджииванов от Горно Броди.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кочов, Апостол. Църковно-училищнитe борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр. 106.
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 410.
- ↑ Кочов, Апостол. Църковно-училищнитe борби в Драмско. Списание „Македонски преглед“, год. V, книга 2, София, 1929, стр.106.
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 2-3, София, 1931, стр.139
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 463.
- ↑ Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659.
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 410-411.
- ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 621.
