Успение Богородично (Петрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Петрич |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Петричко |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1857 година |
| Статут | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е възрожденска църква в българския град Петрич, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е построена в 1857 година в Мартин махала. Ктитори на храма са Филчо Чавеев, Анго Василиев, Димитър Великов, Стоян Папазов, Георги Урумов и други. В църквата се служи на гръцки, а в двора е отворено гръцко училище. При настъпилата във втората половина на века схизма църквата е в ръцете на гъркоманите. В 1881 година службата става двуезична – на гръцки и на български.[1] Църквата почти напълно изгаря на 17 ноември 1987 година. Унищожен е иконостасът с всички икони, стенописите в наоса и покрива. Оцеляват само външните стенописи и тези в притвора. Впоследствие храмът е основно обновен.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Храмът представлява масивна каменна сграда с външни размери – 24 m дължина и 17,5 m ширина, с дебелина на зидовете 1 m.[2] В архитектурно отношения църквата е типичната за епохата трикорабна псевдобазилика, с полуцилиндрична апсида, женска църква и притвор.[2] Каменните рамки на прозорците са монолитни, украсени с релефно издялани орнаменти – извита клонка с цветове.[2] Храмът има 4 входа – на западната, южната и на северната стена към олтара.[2] Трите кораба са разделени от 6 двойки дървени стълбове с аркади, покрити с тавани. Преходът от средния таван към аркадата е чрез висок холкел.[2]
През 1922 година притворът е преустроен, покрит с напречен свод, и над него е изградена 16-метрова камбанария.[2] Оригиналният градеж е от необработени камъни със замазани фуги.[2] Мраморните плочи за пода са от руините на античния град Хераклея Синтика.[1]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]
В 1871 година стенописите на всички стени в наоса и притвора, иконостаса и иконостасните икони са изработени от представителите на Дебърската художествена школа Христо, Исай и Кузман Макриеви. Над западната врата отвътре е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[3][4][5] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочее, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Притча за богаташа и бедния Лазар“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално.[5]
Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художниците, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Град Петрич // Свети места. Посетен на 19 април 2015.
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 415.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 215.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 216.
