Христо Макриев

Христо Макриев
	Христо Макриев
български зограф
Роден	1841 г. Галичник, Османска империя
Починал	1893 г. (52 г.) Жеравна, Княжество България

Христо Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата – Фръчковския.^[1]

Биография

Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1841 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Христо също са зографи – Исай (1843 – 1881), Кузман (1844 – 1899) и Серафим (1845 – 1869).^[2] Христо е най-големият от братята и учи при Дичо Зограф.^[1] След това предава уменията на по-младите си братя, с които работи в Охрид, в Солунско, в Дойранско – в Порой, в Драмско – Алистрат, в Сярско – в „Свети Безсребреници“ в сярската махала Катаконос, в „Свети Димитър“ в Димитрич, в „Събор на Дванадесетте апостоли“ в Абдомал, в „Свети Георги“ в Хункос, в „Св. св. Константин и Елена“ в Тайнос, в Белица и в „Успение Богородично“ в Либяхово и други.^[3]

Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година.^[1] Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.^[4]^[1]^[3] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочее, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художниците, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.^[3]

След това братята работят в 1872 година в църквата „Свети Георги“ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят – Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.^[5] Христо изписва църквата „Рождество Богородично“ в Сараево.^[5] След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.^[5] Рисуват в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и църквите в Куклен и Катуница.^[5]

В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. Към тях по това време се присъединява Нестор Траянов, с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „Свети Никола“ в Карлово и във „Възнесение Господне“ в Михилци, „Света Троица“ в Богаз, „Свети Архангел Михаил“ в Доганджии, в Клисура и Клисурско, Сопот, в „Успение Богородично“ в Калофер, в Нова Загора и околните села.^[5]^[6] В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „Свети Никола“ в Сливен: иконите на св. св. Петър и Павел, Архангелски събор (подписана „Христо Макриев Иконописецъ“), свети Никола, света Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Три Светии, архангел Михаил, свети Харалампий.^[5] Христо работи и в Котел и в „Света Марина“ в Медвен, „Свети Димитър“ в Ичера, „Свети Илия“ в Градец и „Свети Николай“ в Жеравна, където умира в 1893 година.^[5]^[7]