Фръчковци
| Фръчковци | |
 Групова снимка на Фръчковци | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Националност | българи |
Фръчковският род[1] е български мияшки строителен, резбарски и зографски род, по произход от малореканската голяма паланка Галичник, Дебърско, един от старите родове, принадлежащ към Дебърската художествена школа.[2]
Родовата къща на Фръчковци е в Долната махала на Галичник (Станиш махала), до църквата „Света Петка“.[3]
Един от най-старите известни представители на рода е Блаже, който живее и твори в XVIII век. Той е резбар и зограф и обучава в занаята сина си Негрий Блажев. Синът на Негрий Макрий Негриев започва да твори и като зограф. Според сведения на Янко Кузманов, който е правнук на Макрий, Макрий Негриев изписва три икони за църквата „Света Петка“, които обаче не са подписани.[2] Четиримата сина на Макрий са зографи и изоставят резбарството освен един. Това са Христо Макриев (1841 - 1893), Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[4][5][6] Христо обучава синовете си за зографи, като синът му Апостол става известен зограф и революционер.
Негрий Блажев има още двама сина Траян и Гюрчин.[7] Син на Траян е Нестор Траянов, чийто син е известният български зограф Данаил Несторов, с когото Нестор често работи из България и Влашко.[8] Нестор твори често с племенника си Овентий Исачев. Дело на Нестор е иконата на Свети Георги в църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце.[9] При Траян работи и другият му син Евтим.[10]
Гюрчин със синовете си Михаил (1839 - 1874), Теофил (1845 - 1874) и Пане (1847 - 1892)[11] образуват отделна тайфа. След смъртта на Гюрчин, тайфата се оглавява от най-големия брат и често работи със сродниците си. След смъртта на Михаил го замества Нестор Траянов. По-късно тайфата се мести в Южна България след Освобождението. Работят в църквата „Света Неделя“ в София, а също така в Сопот, Аджар, Калофер и други. В Сърбия работят в Неготин и околията.[12]
Първите представители на рода са предимно дърворезбари. Иконопиството започва с Макрий Негирев, който пръв се опитва да твори в тази сфера, а неговите синове с изключение на Кузман изоставят дърворезбарството и стават образописци. Поради тази причина името Фръчковци е възприето по-късно, когато иконопиството е по-разпространено в рода. Тъй като Макрий Негриев има голямо потомство, родът е познат и като Макриевски[2] или Негриевски род.[13]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Милошевић, Ж. Упостібини наших копаничара и зографа. Београд, 1927.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Фръча е диалектна дума за четка: Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 39.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 210.
- ↑ Димитров, Емил Иванов. Македония: светлини и светини – 2 // Либерален преглед, 30 ноември 2009 г. Посетен на 2 ноември 2020 г.
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 217.
- ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 211.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 223.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 215.
- ↑ Вишневски, Владимир и др. България и българинът. Национален съвет на Отечествения фронт, 1968. с. 101.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 225.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.
