Река (област)
| Река | |
| Река в Общомедия |
Река или Рекански регион (на македонска литературна норма: Река) е географско-историческа местност в северозападна Македония, днес в Северна Македония. На северозапад граничи с Мавровско, Дебърско и Шар планина, на запад с границата на Албания по планините Кораб и Кърчин, а на югоизток с Кичевско и планините Дешат, Бистра и Стогово. Името на региона идва от най-голямата и важна река в региона Радика.[1]
Райони
[редактиране | редактиране на кода]
Област Река се дели условно на пет района: Горна Река, Долна Река, Голема Река, Миячия и Малорекански край. Горна Река обхваща горното течение на Радика до устието на Рибничка река, към което спадат селата Бродец, Кракорница, Богдево, Върбен, Търница, Вълковия, Тануше, Нистрово и Бибане. В XIX век цяла Горна Река се поалбанчва, но значителна част от жителите запазват православната си вяра.[2][3]
Долна Река обхваща долното течение на река Радика до местността Божков мост, на мястото където Мала река се влива в Радика. Там се намират селата Жировница, Върбяни, Ростуше, Битуше, Янче, Требище, Велебърдо, Скудрине, Присойница и Видуше. Малореканският край обхваща района между теченията на Мала река (Тресонската река) и Гарската река и дял от планината Стогово, като населените места в района са Гари, Тресонче, Лазарополе, Селце, Росоки, Осой и Могорче.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Данни за населяването на Река има от Античността и Средновековието. До XX век районът е познат основно със своите зографи, дърворезбари, строители и сезонните работници на Балканите и в Западна Европа. През 1885 година е създадена Реканска каза, чийто център е Требище, а от края на 1887 година - Жировница.[4]
След 1893 година Вътрешната македоно-одринска революционна организация създава Галичко-Реканския революционен район, подрайон на Кичевско-Дебърския революционен район. В областта се намира Бигорският манастир.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Марко Григоров от с. Тресонче, Реканско, Вардарска Македония - "Говорът на Малореканците (Мияците) в Дебърско", публикувано в „Известия на семинара по славянска филология при университета в София“, книга II, София, 1907 година
- „Сборник от старо - народни умотворения из Дебърско, Кичевско и Охридско“, Солун, 1895 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Официален сайт на регион Река, архив на оригинала от 22 декември 2011, https://web.archive.org/web/20111222154434/http://www.reka.org.mk/about.asp?lang=mac, посетен на 9 май 2010
- ↑ Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр.12-13.
- ↑ Селищев А.М. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“, София, 1929, стр. 36.
- ↑ Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p.12-13, 16-17.
