Янче
- Вижте пояснителната страница за други значения на Янче.
| Янче Јанче | |
| — село — | |
 Янче снимано от долината на Радика | |
  Янче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Долна Река |
| Надм. височина | 975 m |
| Население | 146 души (2002) |
| Пощенски код | 1254 |
| Янче в Общомедия | |
Янче (на македонска литературна норма: Јанче; на албански: Jança, Янча) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна река в югозападните склонове на Чаушица над река Радика.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Янче е смесено българо-торбешко село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от края на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Янче (Yantché) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 130 помаци и 125 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Янче има 240 жители българи християни и 160 българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Янче е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 62 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Янче има 256 българи екзархисти.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Янче има 38 български екзархийски и 43 помашки къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Янче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Янче като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 146 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 111 |
| албанци | 2 |
| турци | 33 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Янче
Иван Дичев, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 1-а Дебърска дружина[10]- Георги Иванов, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 1-а Дебърска дружина[11]
- Христо Симеонов, македоно-одрински опълченец, 3-а рота на 7-а Кумановска дружина, убит при Ратково[12]
- Спиро Смилев, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 1-а Дебърска дружина[13]
- Деспот Фиданов, македоно-одрински опълченец, 1-а и нестроева роти на 1-а Дебърска дружина[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дебарско-кичевска епархија. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Архивиран от оригинала на 2013-06-20.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 243.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 280.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 615.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 745.
| |||||||||||
