Средково
Средково Сретково | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Маврово и Ростуше |
Географска област | Горни Полог |
Надм. височина | 883 m |
Население | 25 души (2002) |
Пощенски код | 1230 |
Средково в Общомедия |
Средково (изписване до 1945 година: Срѣдково; на македонска литературна норма: Сретково; на албански: Sretkova, Среткова) е село в Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северозападното подножие на планината Буковик. Географски принадлежи към областта Горни Полог, но административно се води към община Маврово и Ростуше.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Средково е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Срѣдково има 280 българи християни.[1]
Всички жители на Средково са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 48 сръбски патриаршистки къщи.[2] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Средково има 440 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[3]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сретково е село в Церовска община в Горноположкия срез и има 41 къщи с 221 жители българи.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 25 жители македонци.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 25 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
|