Никифорово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Никифорово.
| Никифорово Никифорово | |
| — село — | |
 Никифорово от Маврови ханове | |
  Никифорово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Мавровско поле |
| Надм. височина | 1260 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Никифорово в Общомедия | |
Никифорово (произнасяно и Ничворово, Никьорово,[1] на македонска литературна норма: Никифорово; на албански: Nikiforova, Никифорова) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Мавровската котловина (Вруполе) на източния бряг на Мавровското езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
В XIX век Никифорово е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Ничворово или Никифорово. — Ничворовска църква се казва св. Пантелеймонъ и е нова. Преди нѣколко години, до когато тази цьрква не бѣше освятена, на праздника вел. м. Пантелеймонъ ничворовци коляха при църква си курбанъ, а подиръ освятяванието и́, при нея пакъ се коли всѣка година курбанъ, но не вече въ храмовий день, а прѣзъ кой да е лѣтенъ праздникъ, когато селенитѣ сѫ посвободни. За курбанъ на ничворовци служатъ 2 или 3 овна, които тѣ взематъ отъ онзи овчаръ, комуто продадѫтъ пашата въ планината си. Месото на закланитѣ овни се сварява и испича и изяда отъ селенитѣ при цьрквата. Хлѣбъ и вино си носи всѣки самъ.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Никифорово има 450 българи християни.[3] Цялото население на селото е двуезично, като знае български и албански, но домашният език е български.[4]
Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ничифорово има 60 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никфорово има 60 сръбски къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никифорово има 464 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[7]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 77 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[8]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Никифорово е село в Леуновска община в Горноположкия срез и има 62 къщи с 343 жители българи.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 души население – всички македонци.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Никифорово
Ацо Филиповски (р. 1936), художник- Видое Смилевски Бато (1915 – 1979), югославски комунистически функционер
- Кръсте Марковски (р. 1925), югославски партизанин и политик
Ставре Спирков (1871 – 1945), български екзархийски свещеник- Тодор Николов (? – 1897), български опълченец
Угрин Йоксимович (1876 – 1 май 1961), търговец, сенатор, представител, консул, починал в Белград[11]- Чеде Филиповски (1923 – 1945), югославски комунистически партизанин
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991. с. 108.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Српски биографски речник, том 4, с. 72., архив на оригинала от 15 март 2012, https://web.archive.org/web/20120315164646/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom04.pdf, посетен на 14 септември 2011
| |||||||||||
