Жужне
Жужне Жужње | |
— село — | |
Църквата „Света Варвара“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Маврово и Ростуше |
Географска област | Горна Река |
Надм. височина | 1441 m |
Население | 8 души (2002) |
Пощенски код | 1256 |
Жужне в Общомедия |
Жужне (тъй като н е палатализиран се среща и изписване Жужнье, на македонска литературна норма: Жужње; на албански: Zhuzhnja, Жужна) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуше.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Река на Дълбока река в подножието на Кораб.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Жужне е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Жуже (Jujé) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 128 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужнье е разделено християнско – мюсюлманско албанско село със 150 жители арнаути християни и 160 – мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Журне е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 58 къщи.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Жужне има 18 сръбски къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Жуне се състои от 108 албанци.[5]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Жужне има 53 албански патриаршистки къщи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители албанци.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 0 |
албанци | 8 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
|