Направо към съдържанието

Жужне

Жужне
Жужње
— село —
Църквата „Света Варвара“
Църквата „Света Варвара“
41.7531° с. ш. 20.6247° и. д.
Жужне
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорна Река
Надм. височина1441 m
Население8 души (2002)
Пощенски код1256
Жужне в Общомедия

Жужне (тъй като н е палатализиран се среща и изписване Жужнье, на македонска литературна норма: Жужње; на албански: Zhuzhnja, Жужна) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуше.

Селото е разположено в областта Горна Река на Дълбока река в подножието на Кораб.

Къща в Жужне

В XIX век Жужне е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Жуже (Jujé) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 128 албанци православни.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужнье е разделено християнско – мюсюлманско албанско село със 150 жители арнаути християни и 160 – мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Журне е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 58 къщи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Жужне има 18 сръбски къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Жуне се състои от 108 албанци.[5]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Жужне има 53 албански патриаршистки къщи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители албанци.[7]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 8
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007