Иван Антонов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Антонов.
Иван Антонов | |
български революционер и духовник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 31 октомври 1928 г.
|
Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
Подпис | |
Иван Антонов в Общомедия |
Иван Антонов е български революционер, протойерей, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Македония[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Антонов е роден в 1882 година в македонския град Петрич, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в Петрич, по-късно в Сярското българско педагогическо училище, а в 1905 година завършва с отличие Българската духовна семинария в Цариград. През същата година е назначен за учител в Сяр.
Тук става член на Серския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на Сярската афера през октомври 1905 година е арестуван от властите и затворен в Солунския затвор Еди куле. По-късно е осъден на десет години строг тъмничен затвор и изпратен на заточение на остров Родос.[2] През 1907 година е амнистиран и става писар в Сярската българска община. Скоро след това полицията предлага да се изсели от Турция и в продължение на три години да не се връща.[3]
На 23 август 1908 година е ръкоположен за свещеник от Врачанския митрополит Константин, а на 2 септември е избран за председател на Петричката българска община. Като председател на община Антонов полага усилия за утвърждаване на екзархийското дело в Петричко. От 1910 до 1913 година Иван Антонов е председател на българска църковна община в Прилеп.
След избухването на Балканската война през 1912 година Антонов открито се противопоставя на противобългарска асимилаторска политика на новите сръбски власти за което е арестуван[4], изтезаван и екстерниран в България (юни 1913). Първоначално се преселва със семейството си във Враца, а по-късно в Луковит.
Антонов умира в Луковит през 1928 година.[5][6][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Протоиерей Иванъ Антоновъ // Илюстрация Илиндень 1 (21). Илинденска организация, Декемврий 1929. с. 16.
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 43.
- ↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX – началото на XX век), София, 1995, стр.147.
- ↑ Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година). София, 1918.
- ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. Отдел VI, Табло XL-144, София, 1931.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 26.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 23.
Горазд | → | председател на Петричката българска община (2 септември 1908 – 1910) |
→ | Никола Коцев |
? | → | председател на Прилепската българска община (1910 – 1913) |
→ | последен |
- Български духовници от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Възпитаници на Сярското българско педагогическо училище
- Възпитаници на Цариградската българска духовна семинария
- Членове на Петричката българска община
- Членове на Прилепската българска община
- Починали в Луковит
- Родени в Петрич
- Български имигранти от Македония във Враца