Направо към съдържанието

Коста Николов (просветен деец)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Коста Николов.
Коста Николов
български просветен деец
Роден
Починал
1957 г. (84 г.)
Учил вЗагребски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Коста Николов в Общомедия

Константин (Коста[1]) Николов Янков е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Учители от Скопското педагогическо училище - Тодор Паскалев, Христо Николов, дякон Неофит Пасков, Коста Николов (седналият вляво на първия ред). Скопие, 7 юли 1900 г.

Роден е в Ресен през 1872 година. Началното си образование получава в родния си град, а след това е изпратен като стипендиант на Ресенската българска община в българското класно училище в Битоля.

Продължава обучението си в българската мъжка гимназия в Солун, като през 1889 година завършва първия випуск на педагогическото ѝ отделение.[3][4] Започва да работи като учител и преподава в различни краища на Македония и Тракия.

В периода 1889-1894 година е главен учител в родния си Ресен. Един от неговите ученици в Ресен, Симеон Радев пише:

„ Коста Николов, свършил Солунската гимназия, беше млад човек, пълен със страст за своята работа. Аз съм имал учители в разни училища: българи и чужденци. Но не помня да съм видял педагог като Коста Николов. Той бе педагог, както други са поети, композитори или художници – по призвание и с любов.[5] “

През 1894 – 1895 година Коста Николов учителства в българското класно училище в Охрид. В 1897 година завършва висшето си образование в Загребския университет, специалност „педагогика“. През 1897-1898 година е главен учител в Гевгели, където се включва в работата на местната българска община. Според Борис Николов докато е в Гевгели в периода 1897 - 1898 година Николов е член на околийския комитет на ВМОРО в града,[6] но Николов не споменава такова нещо в спомените си.

Николов сред учениците си
Коста Николов и Перса Кръстева на сватбата им в 1912 г.

По-късно е учител в Скопското българско педагогическо училище (1898 - 1902), като през това време е член на градския революционен комитет на ВМОРО заедно с Велко Думев, Тодор Паскалев и Стоян Божов.[7] После е преподавател и възпитател в Духовната семинария в Цариград (1902 – 1903).

През 1903 – 1911 година е учител в Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ и директор на нейния пансион. Преподава психология, логика и етика в българската мъжка гимназия, както и етика в девическата гимназия в Одрин.

Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:

„ Със сини очи, сух, висок, силно изпъкнала адамова ябълка, с неизбежното бамтелче, винаги добре избръстан, с винаги шумящитеси бели ръкавели от целолуид, той беше и надзирател в пансиона и толкова предан с тая си педагогическа, бащинска служба, че и досега не мога да си представя друг по-добър, по-обичан надзирател за пансиона от него.[8] “

От 1911 до 1913 година Коста Николов е учител в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1913 до 1917 година е директор на прогимназията в Ксанти[9]. През 1917-1918 година е секретар на Скопската търговска банка, след което се преселва окончателно в София и работи като чиновник в БНБ.

В България Коста Николов е една от видните фигури на македонската емиграция. Както и в Македония и в Тракия, той е известен с ораторската си дарба. През 1923 година е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства[10]. През септември 1934 година като представител на Ресенското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[11] Той е председател на дружеството в 1941 година.[12]

Умира в края на 1957 година в София.

  • Свидетелство на Николов от Солунската гимназия, 5 март 1892 г.
    Свидетелство на Николов от Солунската гимназия, 5 март 1892 г.
  • Страница втора на Свидетелството на Николов
    Страница втора на Свидетелството на Николов
  • Извлечение от служебния списък на Николов, подписано от самия него като и. д. директор на прогимназията в Ксанти, 1914 г.
    Извлечение от служебния списък на Николов, подписано от самия него като и. д. директор на прогимназията в Ксанти, 1914 г.
  • Македонска кооперативна банка, 1935 г. Николов е трети на първия ред
    Македонска кооперативна банка, 1935 г. Николов е трети на първия ред
  • Коста Николов и Тодор Паскалев
    Коста Николов и Тодор Паскалев

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ С пълно име Константин. Самият Николов изписва името си и като Костандин – Централен държавен архив, ф. 177К, а.е. 542, л. 66.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 330-331.
  3. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 58.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
  5. ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, София 1994
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 118.
  7. ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
  8. ↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 60 – 61.
  9. ↑ В спомените си Николов твърди, че е бил директор на гимназията в Ксанти. Стайко Трифонов на базата на документацията в архива на Министерството на народното просвещение пише, че Николов е бил директор на българската прогимназия в града - Трифонов, Стайко. Българското учебно дело в Западна Тракия, в: Българският национален въпрос след Берлинския конгрес, с. 91, Трифонов, Стайко Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, 1992, с. 128
  10. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  12. ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коста_Николов_(просветен_деец)&oldid=12230934“.