Свети Седмочисленици (София)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Седмочисленици.
„Свети Седмочисленици“ | |
16 септември 2010 г. | |
Местоположение в София | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | София |
Религия | Православна църква |
Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | Софийска |
Изграждане | 1528 г. / 1901 – 1903 |
Статут | действащ храм |
Състояние | паметник на културата |
Сайт | www.svsedmochislenitsi.com |
„Свети Седмочисленици“ в Общомедия |
„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6-ти септември“ и „Генерал Паренсов“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Сградата е построена през 1528 година от Синан като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий.
Джамията е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Соколлу Мехмед паша. Смята се, че архитект на джамията е прочутият Синан (архитектът на Сюлейман джамия в Константинопол). Храмът става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век минарето на джамията пада и тя е изоставена.[1]
След Освобождението на България през 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор.
Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903, определен от Българската православна църква като Ден на успението на Свети Климент Охридски и Ден на Светите Седмочисленици – Светите светии Кирил и Методий и техните ученици и последователи Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Този ден се чества и като храмов празник. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса. Проектът за преустройството е на архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов.
Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2] Царските двери и кръстът с разпятието са рязани през 1902 година от Аврам Аврамов и Петър Йосифов.[3]
Други
[редактиране | редактиране на кода]- В двора зад църквата, близо до апсидата е погребано важно за българската история семейство: видната общественичка Екатерина Каравелова (1860 – 1947), редом до своя съпруг Петко Каравелов (1843 – 1903) – един от водачите на Либералната, а по-късно на Демократическата партия. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Яворов.
- Тук се намира и гробът на епископ Нил Изворов (1823 – 1905).
- През 1925 година терорист от БКП убива пред църквата генерал Константин Георгиев.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Черната джамия през 1887 година
-
Иконостас
-
Светите Седмочисленици – мозайка над входа
-
Църквата през зимата
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на църквата // www.svsedmochislenitsi.com, официален сайт на църквата „Св. Седмочисленици“. Посетен на 8 декември 2012.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.