6-ти септември
| 6-ти септември | |
| — улица — | |
 Гледка по ул. „6-и септември“ | |
| Град |  София, България |
|---|---|
| Район | „Средец“[1] |
| Дължина | 700[2] m |
| Стари имена | „Княжевска“[2] |
„6-и септември“ е централна улица в София.[1][3]
Носи името си от датата 6 септември, на която е обявено Съединението на България. До 1892 г. носи името „Княжевска“.[2]
Прострира се от бул. „Цар Освободител“ (след който се нарича ул. „Париж“) до бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ през целия център на София. Пресича се с някои основни пътища в София като ул. „Ген. Й. Гурко“, ул. „Граф Игнатиев“, бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Васил Левски“.
История
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението улица „6-и септември“ носи името „Княжевска“, защото на нея се намирал малкият дворец на княз Александър Батенберг. През 1892 г. името е променено на „6-и септември“ в чест на датата на Съединението.[2] В началото на 20-те години на XX век, започва масовото жилищно строителство.[2]
Обекти
[редактиране | редактиране на кода]Някои обекти, разположени по ул. „6-и септември“ или в нейния район:[4]
- Източна страна
- Посолство на Египет (№5) – сградата е построена през 1912 г. за къща на Стоян Тончев
- Унгарски културен институт (ул. „Аксаков“ №16)
- Министерство на вътрешните работи (№29)
- Църква „Св. Седмочисленици“ (ул. „Цар Иван Шишман“ №28)
- Резиденция на посланика на Великобритания (бул. „Васил Левски“ №36) – сградата е построена през 1914 г. и дълго време служи за посолство на Великобритания
- Посолство на Унгария (№57)
- Западна страна
- Регионална дирекция по горите (ул. „Аксаков“ №14)
- Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (ул. „Славянска“ №8)
- Пресцентър на МВР (ул. „Ген. Й. Гурко“ №23)