Направо към съдържанието

Лъвов мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъвов мост
Лъвов мост след ремонта през 2014 г.
Лъвов мост след ремонта през 2014 г.
Основни данни
Предназначениепътен мост
ПресичаВладайска река
Местоположение София, България
По-горенмост на бул. „Христо Ботев“
По-доленмост на ул. „Георги Раковски“
Технически данни
Конструкциясвод
Материалкамък
Обща дължина26 m
Ширина18,1 m
История
Построен1889 – 1891 г.
ПроектантВацлав Прошек
СтроителИржи Прошек
Стойност260 000 лева (при строежа)
21 млн. лева след реконструкцията през 2014 година
ЗаменилШарен мост
Експлоатация
СобственикСтолична община
Карта
42.705° с. ш. 23.3239° и. д.
Местоположение в София Център
Лъвов мост в Общомедия

„Лъвов мост“ е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Преди построяването му през 1889 г. на това място се е намирал Шареният мост. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата, както и символ на столичния район „Сердика“. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад „Лъвов мост“.

Лъвов мост през 1910 г.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Историята на „Шарен мост“ се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди, сред шопите станал известен като „шашавия Халил“. Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпросите защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил – но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал – естествено, с голяма печалба. За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис: „С време продадох, мост създадох“, а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа изцяло на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“.[1] Днес тези надписи не са съхранени.

До Освобождението на мястото, на което сега се намира „Лъвов мост“, са екзекутирани престъпниците. В Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, да бъде обесен пред тази врата, през която е влязъл в него. Така например Левски е обесен до Източната порта. Местните обаче са екзекутирани по площадите. До „Лъвов мост“ са обесени участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. Тук е екзекутиран и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стоицев, псалт в църквата „Св. Крал“ (сегашна „Света Неделя“).

Веднага след Освобождението Христо Г. Данов предлага на това място да се изгради паметник на обесените книжари и революционери. Идеята бързо е споделена от интелектуалци и политици и се стига до изработването на един много мащабен проект за мемориал.

Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари. Мостът е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. В книгата си „Спомени“ Димитър Пенев[2] посочва за изпълнител на проекта – „Тодор Велян и с-ие“, под ръководството на инж. Конт, за когото пише подробно и списание „Светлина“,[3] където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Украсен е с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“[4] и поставени през 1891 г.

Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).[5] От всичко това днес е запазена само паметната плоча на Георги Стоицев, която стои отстрани на моста, извън общия ансамбъл.

Градски транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

Автобусни линии: 11, 20, 21, 22, 78, 85, 86, 213, 285, 305, 310, 404, 413

Електробусна линия: 309

Тролейбусна линия: 6

Трамвайни линии: 1, 12, 18, 27

От 2012 г. площад „Лъвов мост“ се обслужва и от втората линия на Софийското метро.

  • „Лъвов мост“ с движещия се по него трамвай, 2012 г.
    „Лъвов мост“ с движещия се по него трамвай, 2012 г.
  • „Лъвов мост“, 2018 г.
    „Лъвов мост“, 2018 г.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Георги Тахов, Литературна София, изд. ОФ, 1983.
  2. ↑ (изд.1939, стр.49)
  3. ↑ (кн.1 от 1892 г.)
  4. ↑ Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8. с. 35.
  5. ↑ Георги Тахов, „Литературна София, изд. ОФ, 1983.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лъвов_мост&oldid=12434594“.