Александров мост
| Александров мост | |
 Александровият мост от западната страна | |
| Основни данни | |
|---|---|
| Предназначение | пътен мост |
| Пресича | Владайска река |
| Местоположение |  София, България |
| По-горен | мост на бул. „Цар Борис III“ |
| По-долен | мост на бул. „Цар Борис III“ |
| Технически данни | |
| Конструкция | свод |
| Материал | камък |
| Обща дължина | 10 m |
| Ширина | 7,4 m |
| Главен отвор | 10 m |
| Брой отвори | 1 |
| История | |
| Построен | 1880 г. |
| Експлоатация | |
| Собственик | Столична община |
| Карта | |
  Местоположение в България София | |
| Александров мост в Общомедия | |
Александровият мост е построен над Владайска река през 1880 г., след края на село Княжево, на пътя София-Перник-Горна Джумая (Е79). С разрастването на столицата днес той попада в чертите на града и се счита за най-стария съвременен мост в София. Кръстен е на руския император Александър II, който предоставя средствата за построяването му.[1] Мостът е със статут на архитектурно-историческа ценност.
Конструкцията му е каменен свод с дължина 10 м и ширина 7,4 м (пътно платно 6,4 м и 2 тротоара х 0,5 м).[1] Трасето на днешния Европейски път Е79 пресича реката недалеч от Александровия мост, който по настоящем се намира в началото на ул. „601“.
Първият ремонт от 1880 г. насам е започнат на 3 октомври 2011 г. Реставриран е от Столичната община през 2013 – 2014 г.[2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Александровият мост в края на 1920-те – началото на 1930-те години. -
Снимка от западната страна, откъдето се вижда сводовия камък с годината на построяване и монограмът на княз Александър Батенберг. -
Александровият мост нощем.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, БАН. Енциклопедия София. Книгоиздателска къща Труд, 2017. ISBN 978-954-8104-36-4. с. 88.
- ↑ Реконструиран е и Александровският мост, продължава работата над още 8 съоръжения // БНР. 21 октомври 2014. Посетен на 23 октомври 2021.
